В действителност обаче господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и — на по-скромно равнище — водачите на малки човешки обединения винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание за душата на тълпите, познание, често пъти много точно. Познавайки я добре, те лесно са я завладявали. Наполеон прониквал безпогрешно в психологията на френските тълпи, но понякога напълно се заблуждавал по отношение на психологията на чуждоземните тълпи2.
Това непознаване го накарало да започне и в Испания, и в Русия войни, подготвили падането му.
Познаването на психологията на тълпите е средство за държавника, който иска не да ги управлява — това днес е много трудно, но поне да не бъде изцяло управляван от тях.
Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат. Ако например един законодател реши да въведе нов данък, ще трябва ли да прибегне до теоретично най-справедливото решение? По никакъв начин. Най-несправедливото ще бъде практически най-добро за тълпите, стига да е най-незабележимо и най-малко тежко на пръв поглед. По този начин един косвен данък, дори да е убийствен, винаги ще бъде приет от тълпата. Всекидневно удържан в сантимови размери от предмети за потребление, той не нарушава навиците й и не й прави особено впечатление. Заменете го обаче с пропорционален данък върху заплащането или други доходи и който да се заплаща еднократно, пък бил и десет пъти по-нисък от другия, той ще предизвика единодушни протести. Невидимите ежедневни сантими са заменени в действителност от една обща относително висока сума, придобиваща впоследствие внушителни размери. Тя би останала незабележима само ако беше отделяна стотинка по стотинка; такъв икономически ход обаче включва доза предвидливост, на която тълпите са неспособни.
Горният пример осветлява много ясно тяхното мислене. То не е убягнало на психолог като Наполеон; законодателите обаче, непознавайки душата на тълпите, не биха могли да го разберат. Опитът все още не ги е научил достатъчно, че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум.
Много други примери могат да се приложат във връзка с психологията на тълпите. Познаването й хвърля обилна светлина върху много исторически и икономически явления, оставащи напълно неразбираеми без него.
Ето защо си заслужава, дори само от чисто любопитство, да се направи опит за изследване на тази психология. Да се разкрият движещите сили на човешките постъпки, е точно толкова интересно, колкото да се изучи един минерал или едно растение.
Нашата студия за душата на тълпите не ще може да бъде нещо повече от кратък синтез, обикновено обобщение на направените от нас проучвания. Единственото, което може да се изисква от него, са няколко насочващи мнения. Други ще копаят по-дълбоко браздата. Днес ние само я прокарваме върху едно все още крайно неизследвано пространство4.
Книга първа
Душата на тълпите
Първа глава
Общи характеристики на тълпите
Психологически закон за тяхното душевно единство
В обикновен смисъл думата „тълпа“ означава сбор от някакви индивиди, независимо от националност, занимание или пол, както и от случайните обстоятелства, които ги събират.
От психологическа гледна точка изразът „тълпа“ придобива съвсем друго значение. При определени обстоятелства, и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти. Тогава колективът се превръща в това, което, по липса на по-точна дума, ще нарека „организирана тълпа“ или, ако ви харесва повече, „психологическа тълпа“. Тя формира едно общо създание и е подчинена на закона за душевното единство на тълпите.
Обстоятелството, че много отделни личности се оказват случайно рамо до рамо, не им придава характер на организирана тълпа. Хиляди индивиди, случайно събрани на площада без никаква ясна цел, съвсем не образуват психологическа тълпа. За да се придобият специфичните й черти, е необходимо влиянието на някои дразнители, чиято същност ни предстои да уточним.
2
Всъщност и най-изкусните му съветници не успели да я схванат. Талейран3 му писал, че „Испания посреща войниците му като освободители“. А тя ги е посрещнала като диви зверове. Един познавач и психолог на наследствените родови инстинкти би могъл лесно да го предвиди. — Б.а.
4
Малцината автори, занимавали се с психологическо изучаване на тълпите, са го правели, както посочих по-горе, единствено от криминална гледна точка. Тъй като съм посветил само една кратка глава на тази тема, ще препратя читателя към студиите на г-н Тард и брошурата на г-н Зигел „Престъпните тълпи“. Този труд не съдържа и една само лична мисъл на автора, а е компилация от ценни за психолозите факти. Впрочем моите заключения за престъпността и за морала на тълпите изцяло противоречат на тези двама, посочени от мен писатели.
В различните мои трудове, включително в „Психология на социализма“, ще се открият някои последици от законите, направляващи психологията на тълпите. Те могат да бъдат използвани, между другото, по най-различни въпроси.
Г-н А. Жевер, директор на Кралската консерватория в Брюксел, установи неотдавна едно забележително приложение на законите, изложени от нас, в свое произведение за музиката и които закони той много точно определя като „изкуство на тълпите“. „Именно Вашите две книги, писа ми този прочут професор, изпращайки ми изследването си, ми дадоха решението на един проблем, който доскоро считах за неразрешим: странния усет на всяка тълпа за някое музикално произведение, независимо ново или старо, местно или чуждо, обикновено или сложно, стига да е изпълнено красиво и дирижирано от въодушевен диригент.“ Г-н Жевер показва по възхитителен начин защо „една творба, която именити музиканти, четящи партитурата в тишината на кабинетите си, не са разбрали, понякога ще бъде мигновено почувствана от аудитория, чужда на каквато и да е техническа култура.“ Той обяснява с голяма убедителност и защо тези естетически впечатления не оставят никаква следа. — Б.а.