Клер седи на земята до камъка, на който се е облегнала. Не казва нищо, само ме гледа с изражение, което бих описал единствено като гневно. „Ами сега! — мисля си. — Какво ли съм направил?“ Клер е във фазата „Грейс Кели“34 и е облечена в синьо вълнено сако и червена пола. Треперя и търся кашона с дрехите. Намирам го и обличам набързо черни джинси, черен пуловер, черни вълнени чорапи, черно яке, обувам черни обувки и си слагам на ръцете черни ръкавици. Изглеждам така, сякаш ще изпълнявам главната роля във филм на Вим Вендерс. Сядам до Клер.
— Здравей, Клер. Добре ли си?
— Здрасти, Хенри. Вземи.
Подава ми термос и два сандвича.
— Благодаря. Гади ми се леко, ще поизчакам. — Слагам храната върху камъка. В термоса има кафе, вдъхвам дълбоко от миризмата му. Само от нея вече ми става по-добре. — Всичко наред ли е?
Тя не ме поглежда. Взирам се в нея и виждам, че плаче.
— Хенри! Ще набиеш ли един човек заради мен?
— Моля?
— Искам да си го върна на един, но не съм достатъчно голяма и не знам да се бия. Ще го направиш ли вместо мен?
— А! Какви ги говориш! Кого? Защо?
Клер е забила поглед в коленете си.
— Не ми се говори за това. Не можеш ли просто да ми повярваш, че си го е заслужил?
Мисля, че знам за какво става въпрос, струва ми се, че вече съм чувал този разказ. Въздъхвам, сядам по-близо до Клер и я обгръщам с ръка. Тя отпуска глава върху рамото ми.
— Става въпрос за едно момче, с което си излизала, нали?
— Да.
— И той се е държал като негодник, затова искаш да го разкъсам на парченца.
— Да.
— Много момчета са негодници, Клер. Самият аз бях негодник…
Клер се смее.
— Обзалагам се, че не си бил чак такъв негодник като Джейсън Евърли.
— Да не играе американски футбол?
— Да.
— Защо реши, Клер, че мога да се преборя с някакъв огромен тип, който е и два пъти по-млад от мен? Защо изобщо си ходила на среща с такъв човек?
Тя свива рамене.
— Всички в училище ми натякват, че не съм излизала с никого. Рут и Мег, и Нанси… шушука се, че съм била лесбийка. Дори мама ме попита защо не се срещам с момчета. Разни ме канят, а аз все ги отпращам. Освен това Биатрис Дилфорд, която вече наистина си е обратна, взе да ме подпитва и аз й казах, че не съм като нея, а тя ми рече, че не била изненадана, но всички твърдели, че съм. Тогава реших, че може би е по-добре да изляза с двама-трима. Първият, който ми определи среща, беше Джейсън. Наистина е огромен и много красив, знаех, че ако изляза с него, всички ще разберат и може би ще престанат да ме одумват.
— Значи това ти е първият път, когато си ходила на среща с момче?
— Да. Отидохме на италиански ресторант, там бяха Лора и Майк, и още доста народ от класа по театрално майсторство, и аз предложих да си платя сама сметката, но Джейсън не даде и дума да се издума, всичко си беше нормално, говорихме за училище, за американски футбол и за разни други неща. После ходихме да гледаме „Петък, тринайсети. Част VII“, голяма тъпотия, в случай че си решил да го гледаш и ти.
— Гледал съм го.
— О! Защо? Струва ми се, че не обичаш такива филми.
— По същата причина като теб, момичето, с което имах среща, настоя да сме го видели.
— И кое беше това момиче?
— Казва се Алекс.
— Как изглежда?
— Касиерка в една банка е, има големи цици и обича да я пошляпват.
В мига, в който това ми се изплъзва от устата, си спомням, че разговарям с Клер тийнейджърката, а не с жена си Клер, и наум си удрям един шамар.
— Да я пошляпват ли? — усмихва се Клер и ме поглежда с вдигнати до средата на челото вежди.
— Все едно. Значи сте ходили на кино и…?
— Ох! Ами после Джейсън настоя да сме отидели в Травърс.
— Какво е Травърс?
— Имение на север. — Сега Клер говори много тихо, едвам я чувам. — Там ходят… да го правят. — Аз не казвам нищо. — Обясних му, че съм уморена и искам да се прибера, и тогава го прихвана нещо, той направо превъртя. — Клер млъква, известно време двамата седим и слушаме птиците, самолетите, вятъра. Най-неочаквано Клер добавя: — Наистина се държеше като ненормален.
— После какво стана?
— Не искаше да ме откара у нас. Не знаех къде сме, някъде по шосе 12, Джейсън просто шофираше и шофираше по някакви улички. После излезе на един черен път и отпред се показа малка къща. Някъде наблизо имаше езеро, чувах плисъка на водата. Джейсън имаше ключ от къщата.
34
Грейс Кели (1929–1982), известна американска киноактриса, която се омъжва за принца на Монако, олицетворява елегантността. — Б.пр.