Точно в единадесет и половина Паспарту се озова сам в къщата на „Савил роу“. Той веднага започна да я разглежда. Обходи я от избата до тавана. Тази чиста, подредена, строга пуританска къща, добре организирана, що се отнася до обслужването, му хареса. Тя му заприлича на красива черупка на охлюв, на една осветена и отоплена с газ черупка, тъй като светилният газ там бе достатъчен за всички нужди от светлина и топлина. Паспарту без проблем откри на втория етаж стаята, предназначена за него. Допадна му. Електрически звънци и акустични тръби я свързваха с апартаментите от приземния и първия етаж. Часовникът върху камината вървеше точно с часовника от спалнята на Филиас Фог и двата механизма удряха в един и същи момент, в една и съща секунда.
„Харесва ми, харесва ми!“ — каза си Паспарту.
Той забеляза също, че в стаята му, над часовника, виси бележка. Това беше програмата за всекидневната работа. Той четеше всички подробности от обслужването. Чаят и препечените филийки — в осем и двадесет и три, водата за бръснене — в девет часа и тридесет и седем минути, прическата — в десет без двадесет, и т.н. — от осем часа сутринта, постоянен час, в който става Филиас Фог, до единадесет и половина, час, в който той напуска къщата, за да отиде да обядва в Реформаторския клуб. После от единадесет и половина сутринта до полунощ, когато си лягаше подреденият джентълмен, всичко беше отбелязано, предвидено, установено. Паспарту изпита радост, докато разглеждаше тази програма и запаметяваше различните й части в съзнанието си.
Що се отнася до гардероба на господина, то той беше твърде добре подреден и чудесно организиран. Всеки панталон, горна дреха или жилетка носеха пореден номер, въведен във входящ и изходящ дневник и посочващ датата, на която според сезона тези дрехи би трябвало да бъдат облечени. Същото се отнасяше и за обувките.
Накратко, тази къща на „Савил роу“, която някога по времето на прочутия, но лекомислен Шеридан сигурно е била храм на безредието, сега беше удобно обзаведена и предлагаше голям комфорт. Нямаше библиотека, нямаше книги, които биха били безполезни за господин Фог, тъй като Реформаторският клуб предлагаше на негово разположение две библиотеки, едната — филологическа, а другата — посветена на правото и политиката. В спалнята имаше средна на големина желязна каса, чиято конструкция я предпазваше както от пожар, така и от кражба. Нямаше нито едно оръжие в къщата — нито ловно сечиво, нито военно. Всичко тук говореше за миролюбиви привички.
След като подробно разгледа жилището, Паспарту потри ръце, лицето му разцъфна в усмивка и той радостно повтори:
„Харесва ми! Ето работа за мен! Господин Фог и аз ще се разбираме отлично! Той е точен човек и е домашар! Истински робот! Е, аз нямам нищо против, че ще служа на робот!“
Глава 3. В която започва разговор, който би могъл да струва скъпо на Филиас Фог
Филиас Фог бе напуснал къщата си в единадесет и половина и след като постави петстотин седемдесет и пет пъти десния си крак пред левия и петстотин седемдесет и шест пъти — левия си крак пред десния, той пристигна в Реформаторския клуб. Това беше просторна сграда, издигната на „Пал-Мал“10, чието построяване бе струвало повече от три милиона.
Филиас Фог отиде веднага в трапезарията, чиито девет прозореца гледаха към красива градина с дървета, които есента вече бе позлатила. Той зае обичайното си място, там, където приборите вече го чакаха. Обядът му се състоеше от предястие, варена риба, подправена с първокачествен „сос Рийдинг“11; алено говеждо печено, украсено с гъби; сладкиш, пълнен със стръкчета ревен и зелено френско грозде; парче честърско краве сирене и всичко това, съпроводено от няколко чаши от този великолепен чай от билки, специално събрани за Реформаторския клуб.
В дванадесет и четиридесет и пет джентълменът стана и се отправи към големия салон, който представляваше разкошна стая, украсена с картини в богато декорирани рамки. Там един прислужник му подаде един неотворен „Таймс“, който Филиас Фог старателно разгърна с уверени движения, които показваха, че е овладял добре това трудно действие. Филиас Фог бе зает с четенето на този вестник до три часа и четиридесет и пет минути, а след него — с четенето на „Стандарт“ почти до вечеря. Това хранене протече при същите условия както обяда, като прибавим „кралски британски сос“.
10
От англ. Pall-Mall — широка улица в Централен Лондон между площад „Трафалгар“ и двореца „Сейнт Джеймс“.
11
От англ. Reading sauce — по името на град Рийдинг. Високо ценен сос с остър вкус, приготвен с много лук, подправки и билки.