Останах само два месеца при жена си и децата си, защото ненаситното ми желание да видя чужди страни не ми позволяваше да продължа престоя си. Оставих хиляда и петстотин лири на жена си и я настаних в една хубава къща в Редрнф. Остатъка от спестяванията си взех със себе си, част в пари и част в стоки, надявайки се чрез търговия да увелича състоянието си. От най-стария си чичо, Джон, бях получил в наследство земя, която ми носеше около тридесет лири годишен доход; бях дал на дългосрочен наем кръчмата „Черният бик“ на Фетърлейн, която ми носеше още толкова: така че нямаше опасност семейството ми да обеднее и да остане на издръжка на енорията. Синът ми Джони, кръстен на чичо ми, учеше в общинското средно училище и беше послушно дете. Дъщеря ми Бети (която по-късно се омъжи добре и има деца) се занимаваше с ръкоделие. Сбогувах се с жена си и децата и всички се просълзихме. Качих се на „Адвенчър“, тристатонен търговски кораб, който заминаваше за Сурат12, под командата на капитана Джон Никълъс от Ливърпул. Но разказът за това пътуване ще бъде предаден във втората част на пътните ми бележки.
Край на първата част.
ЧАСТ ВТОРА
ПЪТУВАНЕ ДО БРОБДИНГНАГ
ГЛАВА I
Описание на голяма буря. Изпращат лодката да донесе вода, авторът, и той тръгва, за да изследва местността. Остава на сушата, бива грабнат от туземец и отнесен в къщата на един чифликчия. Как е приет и няколко злополучни случки, които стават там. Описание на жителите
Осъден по характер и съдба на деен и бурен живот, два месеца след завръщането си отново напуснах родината и на 20 юни 1702 година се качих в Даунз на кораба „Адвенчър“, под командуването на Джон Никлъс от Кориуъл, който заминаваше за Сурат. До нос Добра Надежда, където слязохме на брега, за да вземем прясна вода, имахме благоприятен вятър, но там открихме, че корабът пропуска вода; разтоварихме стоката и презимувахме там; а понеже капитанът се разболя от малария, едва в края на март напуснахме нос Добра Надежда. Тогава отплувахме и пътувахме добре, докато минахме Мадагаскарския пролив; но северно от Мадагаскар, на около пет градуса южна ширина, северозападните ветрове, които е известно, че духат с равномерна сила от началото на декември до началото на май, задухаха на 19 април много по-силно и от по-западна посока; и това продължи цели двадесет дни, през което време корабът бе отнесен малко на изток от Молукските острови на около три градуса северно от екватора, както капитанът установи от измерванията, които направи на втори май, когато вятърът спря и морето, за голяма моя радост, се успокои. Но той, като човек с голям опит в плаването по тези морета, ни предупреди да се готвим за буря, която надлежно се разрази на следващия ден, защото тогава задуха южният вятър, наречен мусон.
Като разбрахме, че има изгледи вятърът да се усили, свихме кливера и стояхме в готовност да свалим платното на фок-мачтата, а понеже времето се разваляше, погрижихме се да закрепим здраво оръдията и да свием бизана. Корабът бе застанал напълно на дрейф, косо към вятъра, и затова решихме, че е по-добре да се движим по посока на вятъра, отколкото срещу него, да свалим всички платна и да оставим да ни носят вълните. Скъсихме фока и го свихме; после закрепихме шкота на фок-мачтата; кормилото бе дадено на борт към надветрената страна. Корабът понесе добре маневрата. Закрепихме долния годен на фока, но тъй като платното се сцепи, спуснахме реята, прибрахме платното и отвързахме всички въжета по него. Бурята беше страховита. Надигаха се невероятни и опасни вълни. Пристегнахме въжето на лоста на кормилото, за да помогнем на кормчията. Не свихме платното на топ-мачтата, а го оставихме на мястото му, тъй като корабът държеше много срещу вълнението, а знаехме, че когато платното на топ-мачтата е вдигнато, корабът е по-закрепен и се изкачва по-добре срещу вятъра, тъй като имахме достатъчно маневрено пространство. Когато бурята премина, вдигнахме платната на фок- и грот-мачтите и насочихме кораба по курса. След това вдигнахме платната на бизан-мачтата, грот-топсела и фок-топсела. Нашият курс бе изток-североизток, а вятърът духаше от югозапад. Вдигнахме долния галс, отпуснахме брасите и щагите, вдигнахме галсите на подветрения борт, снехме щорм-мачтата към надветрения борт и поддържахме толкова- остър курс, колкото корабът позволяваше.