Тя ме назова Грилдриг, име, което възприе цялото семейство, а по-късно и цялото кралство. Думата означава онова, което латинците наричат „нанункулус“, италианците- „хомунчелетино“, англичаните- „дребосък“. Главно на нея дължа това, че оцелях в тази страна; докато бях там, винаги бяхме заедно; аз я наричах моята Глъмдалклич (или малка гледачка); и с право биха ме обвинили в голяма неблагодарност, ако почтително не спомена за грижите и обичта й към мен, за което от все сърце бих желал да имам възможността да й се отплатя както заслужава, вместо неволно да стана невинен, но злощастен повод тя да се злепостави (както всъщност се случи).
Вече се разчу и се заприказва в околността, че господарят ми бил намерил в нивите някакво странно животно, голямо приблизително колкото сплакнук, но на вид като същински човек; че то във всичките си действия подражавало на хората, че говорело на някакъв тихичък свой език, че вече било научило няколко думи от техния език, ходело изправено на два крака, било питомно и кротко, идвало, когато го повиквали, правело, каквото му заръчат, имало най-изящните крака и ръце в света и цвят на кожата, по-хубав, отколкото на тригодишна дъщеря на благородник. Друг един чифликчия, който беше съсед и много близък приятел на господаря ми, нарочно дойде на гости, за да попита вярно ли е това, що се говори. Веднага ме показаха и поставиха на една маса, където почнах да ходя както ми заповядваха, извадих сабята си и пак я прибрах, поклоних се пред гостенина на господаря си, попитах го на собствения му език как е и го поздравих с добре дошъл; точно както ме бе научила малката ми гледачка. Този човек, който беше стар и недовиждаше, си тури очилата, за да ме огледа по-добре, при което не можах да се сдържа и силно се изсмях; защото очите му изглеждаха като луната, когато осветява стая с два прозореца при пълнолуние. Нашите хора, които разбраха какво ме е развеселило, се засмяха и те с мен; но старецът бе достатъчно глупав да се ядоса и смути. Славеше се като голям скъперник, и за мое нещастие потвърди славата си с проклетия съвет, който даде на господаря ми — да ме покаже като невиждано зрелище на пазара в съседния град, на половин час път с кон, на около двадесет и две мили от дома ни. Досетих се, че кроят нещо лошо, когато забелязах, че господарят ми и неговият приятел дълго си шепнеха, като понякога сочеха към мен; и в страха си си въобразих, че съм доловил и разбрал част от разговора им. Но на следващата сутрин Глъмдалклич, малката ми гледачка, ми разказа цялата работа, която хитро бе успяла да изкопчи от майка си. Горкото момиче ме прегърна и се разплака от срам и скръб. Опасяваше се да не ми се случи някакво нещастие, да не пострадам от тези груби, прости хора, които биха могли да ме убият, като ме стиснат много силно или като ме взимат в ръце — да ми счупят крак или ръка. Тя също така беше забелязала колко съм скромен по природа, колко държех на честта си, и знаеше, че бих сметнал за крайно унижение да бъда изложен на показ за пари, забавно зрелище за хора от най-долните слоеве. Тя каза, че татко и мама й били обещали Грилдриг да бъде неин; но сега разбрала, че възнамеряват да я измамят както миналата година, когато уж й подарили едно агне, а щом го угоили достатъчно, продали го на месаря. Що се отнася до мен, мога честно да заявя, че бях по-малко раз тревожен от гледачката си. Изпълваше ме силна надежда, която за миг не ме изостави, че един ден ще си възвърна свободата; а колкото до позора да ме разнасят като някакво чудовище, аз се считах за чужденец в тази страна; и ако някога се случеше да се завърна в Англия, никой не би ме упрекнал за това, че съм изпаднал в подобна беда, защото дори самият крал на Великобритания в моето положение сигурно щеше да бъде сполетян от същата злочестина.
Следвайки съвета на приятеля си, моят господар ме постави в една кутия и на следващия пазарен ден ме занесе в съседния град; той взе със себе си дъщеричката си — моята гледачка, която седна зад мен на една възглавничка, прикрепена отзад към седлото на неговия кон. Кутията беше затворена от всички страни, имаше вратичка, през която да влизам и да излизам, и няколко пробити със свредел дупки за проветряване. Момичето се досети и постави в кутията юргана от леглото на куклата й, за да лежа върху него. Обаче ужасно друсаше и това пътуване много ме измъчи, макар да продължи само половин час. Защото конят с всяка крачка изминаваше четиридесет фута, и подскачаше толкова нависоко, че се люшках, като да бях в кораб, който вълните много бързо издигат и спускат при силна буря; разстоянието, което пропътувахме, беше малко по-дълго, отколкото от Лондон до Сейнт Олбънз14. Господарят ми слезе от коня при един хан, където обикновено отсядаше; и след като разговаряха известно време с ханджията и след известни необходими приготовления, той нае грултруд, тоест глашатая, който да оповести града, че в хана „Зеленият орел“ може да се види едно необикновено същество, по-малко от сплакнук (тамошно животно с много изящни форми, на дължина около шест фута), което по всичко прилича на човек; умее да изговаря няколко думи и да прави стотици забавни фокуси.