Като се имаше предвид държанието им, сблъсъците между Пат и дъщеря му не бяха чак толкова необичайни. Докато мъжът говореше за децата си, Дейвид разбра, че той възнамерява да ги възпита според нормите на собствената си натура, а не на майчината им. Това стана ясно миг по-късно, когато Шийла започна да говори нещо на майка си на езика на аборигените. Майра се опита да я прекъсне, но Пат чу момичето.
— Казал съм ти да говориш само на английски, Шийла! — сряза я той. — Също и с мама, тъй като тя разбира английски.
— Зная това — отвърна момичето, — но аз не мога да разбера половината от това, което тя ми казва, когато ми отговаря на английски.
Реакцията към отговора на Шийла беше урок по психология на личностите. Колин се хранеше кротко и мирно, докато лицето на Пат почервеня от ярост, а Майра се ядоса.
— Стига нахалство! — заповяда тя безцеремонно.
Като ръгна с пръст момичето, Пат му каза отново да говори само на английски. Шийла се намръщи в израз на несъгласие като клатеше глава, след което спорът беше бързо забравен, както и преди. Те продължиха да се хранят, като Пат говореше за други неща, но Дейвид изпита съчувствие към жената, чиято задача беше да обучава това малко, войнствено настроено момиченце.
По-късно мъжете се върнаха отново в хола. Запалиха пурите си и собственикът отбеляза, че възнамерява да замине на следващия ден и да занесе провизии на работниците в северните пасбища.
— Ще ми бъде приятна твоята компания, ако искаш да дойдеш с мен — добави той.
— Разбира се, ще бъда много доволен да те придружа, Пат.
— Много добре тогава. Ще тръгнем на разсъмване. Що се отнася до наемането на стадо, напълно съм съгласен с това. Ще обмислим всички подробности, докато сме заедно на пасбищата.
— Оценявам високо това и ще направя всичко възможно да спечелим и двамата от споразумението между нас.
— Ще се учудя, ако не спечелим, Дейвид. С препоръката от Франк, естествено аз щях да се съглася. Но сега, когато те познавам, нямаш нужда от препоръки. — Той замълча за миг, повдигайки рамене. — Има още една причина, която ме кара да приема. Тъкмо бях започнал да ти говоря за нея, когато тръгнахме да вечеряме.
— За какво става въпрос?
Пат изпускаше кълба дим от лулата си и, изглежда, искаше да смени темата.
— Ходи ли вчера долу при колибите, или някъде близо до аборигените?
— Не — отговори бавно Дейвид, докато мислеше. — Разбира се, видях ги, но от известно разстояние. Защо питаш?
— Ами, всеки, който разговаря с теб, може да каже, че ти не си обикновен овцевъд — каза Пат. — Но мисля, че трябва доста набито око, за да разбере човек това от разстояние. Във всеки случай, те имаха коробори8 миналата нощ, защото мислят, че тук наоколо ще има друго голямо овцевъдно стопанство.
Той се засмя, сетне отново дръпна от лулата.
— Та така мислят аборигените. Не смятам да се изпречвам пред подобно начинание. Искаш ли още ром, Дейвид?
За миг Дейвид остана втрещен, без да промълви дума, сетне поклати глава.
— Ами, да, след всичко това мисля, че няма да е зле да изпия още едно канче ром, Пат.
Шеста глава
След като превалиха хълма, Дейвид и Пат дръпнаха поводите на конете си и товарните животни зад тях спряха. В далечината долу пасеше едно стадо, а по-нататък овцевъд седеше до коня си и наблюдаваше овцете.
— Това е Джон Бауън — каза Пат. — Неговата територия е северната част на пасбището Бълу, върху което могат да пасат около три хиляди овце.
Спомняйки си какво му беше казал Пат за имената и местата на пасбищата, Дейвид знаеше, че се намират между централната част на стопанството и северната му граница. Те бяха тръгнали от северозападния край на фермата, попълвайки запаса от провизии на овцевъдите. Дотук това им бе отнело два дни, като се движеха със стабилно темпо, и Дейвид си помисли, че изчисленията му за размерите на Уайамба продължават да надминават очакванията му.
Щом прехвърлиха върха на хълма и заслизаха надолу по склона, кучетата накараха овцевъда да застане нащрек. Тренирани да не лаят, което може да хвърли овцете в паника, те се движеха насам-натам неспокойно, гледайки към Дейвид и Пат. Овчарят се изправи, засенчи очи с ръка, оглеждайки широката долина, след което махна с ръка и скочи върху коня си.
Джон Бауън беше дребен, слаб мъж малко над двайсет години, и грееше от удоволствие, че има посетители. Той ги поздрави, докато се приближаваше към тях на коня си.
8
Коробори — празник с танци в чест на победа или някакво друго събитие, обикновено вечер, при австралийските аборигени.