Доста по-късно Руфо се върна. Той спря достатъчно далеч, за да не може нищо да чува. Направих му знак да се приближи.
Ядохме мълчаливо. Аз не ядох много, но бирата беше добра. Руфо се опита да разкаже за небивалиците на друг свой чичо.
След обяд Стар хвана коня за юздата и го обърна. Руфо я изгледа слисан.
— Миледи?
Тя му отговори невъзмутимо:
— Връщам се при Дорал.
— Миледи! Моля те недей!
— Скъпи Руфо — отговори тя топло, но тъжно. — Ти можеш да почакаш в онази къща… и ако не се върна до три дни, си свободен. — Тя ме погледна, после отмести поглед настрана. — Надявам се, че милорд Оскар ще ме придружи. Но не го моля за това. Нямам право. — И тя тръгна.
Бавно обърнах Арс Лонга, нямах опит. Стар вече беше отишла доста напред по кирпичения път. Тръгнах след нея.
Руфо гледаше как обръщам, гризейки ноктите си, после неочаквано се качи на коня си и ме настигна. Яздехме един до друг и се стараехме да поддържаме дистанция от петдесет стъпки от Стар. Най-после той каза:
— Това е самоубийство. Известно ти е, нали?
— Не, не ми е известно.
— Е, сега вече знаеш. Отговорих му:
— Затова ли вече не ми казваш „сър“?
— Милорд? — Той се засмя и отговори: — Предполагам, че е затова. Няма смисъл от тези глупости, щом като не след дълго ще си мъртъв.
— Грешиш.
— Какво?
— Какво, милорд, ако обичаш. Просто за упражнение. Дори да ни остават само още трийсет минути живот, ще го казваш. Защото сега вече аз дирижирам шоуто… Когато започне боят, не искам въобще да се колебаеш в ума си, кой тук е шефът. Ако ли не, обръщай коня, а пък аз ще го ударя, за да се махнеш по-бързо от очите ми. Чу ли ме?
— Да, милорд Оскар. — После добави замислено: — Щом се върнах и разбрах, че ти си шефа. Но не ми е ясно как го постигна. Милорд, никога по-рано не съм я виждал да отстъпи. Може ли човек да попита?
— Човек не може да попита. Но ти разрешавам да попиташ нея. Ако смяташ това за безопасно. А сега ми разкажи за онова „самоубийство“… и не ми казвай, че тя не иска да ми даваш съвети. От сега нататък ще ми даваш съвети винаги, когато ти ги поискам… и ще си държиш устата затворена, когато не ги искам.
— Да, милорд. Добре, за самоубийството. Няма начин да се изчислят рисковете. Зависи колко е разгневен Дорал. Но сражение няма да има, не може и да има. — Милорд, ако искаш, мога да направя едно необосновано предположение… Е, мисля, че си нанесъл на Дорал най-голямата обида, която някога му е нанасяна. Така че повече от сигурно е, че в мига, в който свърнем от пътя, върху нас ще се изсипят повече стрели, отколкото са се изсипали върху Сан Себастиан86.
— И върху Стар ли? Тя не му е направила нищо. Нито пък ти. (Нито пък аз, добавих на ум. Ама че страна!)
Руфо въздъхна.
— Милорд, всеки свят си има свои закони. Джок не желае да я наранява. Той я харесва. Той е много при вързан към Нея. Би могло да се каже, че я обича. Но ако той убие теб, трябва да убие и Нея. По неговите мо рални норми всичко друго ще бъде нехуманно… а той е високоморален човек. В това отношение няма равен на себе си. Той ще убие също и мен, разбира се, но това няма значение. Той трябва да я убие, макар че с това ще се тури началото на една последователност от събития, които ще погубят и него, тъй като вестта за смъртта на Стар бързо ще се разпространи. Въпросът е дали ще се реши да те убие? Мисля, че ще го направи, като изхождам от характера на тези хора. Съжалявам… милорд.
Изревах.
— Тогава за какъв дявол си ти тук, Руфо?
— Милорд?
— За какъв дявол си тук? Ако твоята преценка е вярна, то един лък и една сабя в повече не могат да променят резултата. Тя ти даде възможност да се спасиш. Защо не го направи? Какво искаш да покажеш? Гордост? Или може би си влюбен в нея?
— О, Боже мой, не!
Отново видях Руфо действително разтревожен.
— Извини ме — продължи той. — Има две причини за това. Първата е, че ако Джок ни разреши да говорим… е, тя умее добре да говори. На второ място — той ме погледна, — аз съм суеверен, признавам. Ти си човек с късмет. Разбрах това. Така че, искам да съм близко до теб дори и тогава, когато разумът ми повелява да те напусна. Може да паднеш в някой помийна шахта и…
— Глупости. Трябва да чуеш историята за лошия ми късмет.
— Може би в миналото. Но аз преценявам спрямо това, което съм видял. — Той млъкна.
Малко ао-късно му казах:
— Остани тук. — Ускорих ход и настигнах Стар.
— Ето плана, — казах й аз. — Когато стигнем там, двамата с Руфо ще останете на пътя. Аз ще вляза сам.
Стар ахна от изненада.
— О, милорд! Не!
— Да.
— Но…
— Стар, искаш ли да се върна жив? Като твой шампион?
— От цялата си душа!