— Е, значи ще бъда преследван. Случва се и в Америка. Но там не се хвалят с това.
— Разни страни, разни обичаи.
— Почакай! Затова ли ми изпрати три? За по-сигурно?
— Оскар, той с удоволствие би ти изпратил и трийсет… ако му беше подсказал, че се чувстваш достатъчно герой, за да се справиш. Но той ти е изпратил първата си жена и двете си любими дъщери. — Тя се поколеба. — Онова, което все още не разбирам… — Стар се спря и мизададе един тъп въпрос.
— Дявол да го вземе, не! — Възразих енергично цял почервенял. — Сиря ме това, че беше още дете. Това е причината.
Тя вдигна рамене.
— Може и така да изглежда. Но не е дете. В Невя тя е жена. И макар засега да не е дефлорирана бас държа, че до една година ще стане майка. Но след като си бил такъв глупак, та да я изпуснеш, защо не легна с по-старата сестра? Тази мома не е девица… пък и чувам, че Мъри е „свалячка“, ако разбирам правилно този американски идиом.
Промъморих нещо. Същото си мислех и аз, но не исках да го дискутирам със Стар. Тя каза:
— Pardone-moi, mon cher. Tu as dit?87
— Казах, че през Великите пости съм готов да извърша шест престъпления.
Погледна ме озадачена.
— Но Великите пости свършиха, дори на Земята. А тук въобще ги няма.
— Съжалявам.
— И все пак съм доволна, че не си предпочел Мъри пред Летва. След това Мъри щеше много да си навири носа и майка й нямаше да може да й каже нищо. Да разбирам ли обаче, че ще поправиш тази грешка, ако мога да уредя нещата? Разбира се, много ще зависи от това, как ще ми потръгне с дипломацията.
(Стар, Стар… ти си тази, с която искам да съм в леглото!)
— Наистина ли желаеш… скъпа?
— О, това много ще помогне!
— О’кей. Ти си докторът. Една… три… трийсет… ще умра, но ще се постарая да помогна. Само да не са малки като жълтите сестри.
— Няма проблем. Чакай да помисля. Ако Дорал ми позволи да се изразя с пет думи… — Тя замълча. Ръката й беше приятно топла.
Аз също се замислих. Тези странни обичаи имаха последствия, някои от които можеха да бъдат много унизителни. Ами ако Летва изпее на мъжа си какъв мърляч съм бил…
— Стар? Къде спа ти миналата нощ?
Тя ме погледна строго.
— Милорд… разрешено ли ми е да ти кажа да си гледаш твоите работи?
— Предполагам, че да. Но изглежда всеки се бърка в тях.
— Съжалявам. Но съм много разтревожена, а най-големите тревоги още не съм ти казала. Въпросът ти беше честен и заслужаваш честен отговор. Спах в леглото на Дорал. Но ако това има значение… за теб може би има; все още не мога да разбера американците… вчера получих рана, която още ме боли. Джок е сладка и благородна душа. Ние спахме, просто спахме.
Опитах се да остана равнодушен.
— Съжалявам за раната. Сега боли ли те?
— Никак. Утре ще сваля превръзката. Искам да знаеш обаче, че миналата нощ не беше първата, през която съм се ползвала от трапезата, покрива и леглото в дома на Дорал. Джок и аз сме стари приятели, любими приятели… затова мисля, че мога да рискувам и да се опитам да му кажа две думи, преди да ме убие.
— Е, мислех, че е нещо повече.
— Оскар, според твоите стандарти и моралните норми, при които си израснал… аз сигурно съм развратница.
— О, не! Ти си принцеса.
— Развратница. Но аз не съм от твоя свят и съм възпитана по други норми. Според моите стандарти, а за мен те са добри, аз съм морална жена. Сега… все още ли съм твоя любима?
— Да, мила!
— Мой любими герое. Мой шампионе. Наведи се и ме целуни. Входът е веднага зад завоя.
— Зная.
Минута по-късно влязохме гордо в чифлика на Дорал с прибрани мечове в ножниците и с лъкове със свалени тетиви.
Глава десета
Три дни по-късно бяхме отново на път. Този път закуската беше богата и ни изпращаха с музика. Този път Дорал яздеше заедно с нас.
А Руфо залиташе към коня си, прегърнал с всяка ръка по една слугиня и стиснал но една бутилка, последван от още цяла дузина други слугини. Когато стигна до коня си, те го качиха на седалката, наклониха я назад и го завързаха с обезопасителния колан. Преди още да бяхме тръгнали, той заспа и захърка.
Целунаха ме за довиждане повече пъти, отколкото можех да броя и от хора, които нямаше защо да са толкова внимателни към мен… защото всъщност още чиракувах в геройския занаят, още не го бях усвоил както трябва.
Този занаят не е лош, въпреки дългите часове изтощителен труд, въпреки професионалните рискове и пълната липса на сигурност. Той дава допълнителни благинки и много изгоди за бързо напредване на човек, който има вродено желание да се учи. Дорал изглеждаше много доволен от мен.
На закуска той изпя хиляда стиха за последните ми геройства. Аз обаче бях трезвен и не допуснах хвалбите му да ми завъртят главата; бях достатъчно наясно. Очевидно една малка птичка му беше докладвала редовно… но тази птичка го беше излъгала. Дори и ковачът Джон Хенри не би могъл да стори всичко онова, което ми приписваше Джоко.