Аз обаче приех спокойно и невъзмутимо приписания ми геройски образ, станах и изпях „Кейзи бухалката“ като особено подчертавах на „Силния Кейзи чукна и излезе“.
Стар направи свободен превод. Бил съм оценил високо дамите на Дорал и идеите, някога свързани с мадам Помпадур, Нел Гуайн, Теодора, Нино дел Енкло и Ранги Лил. Всъщност тя не спомена тези прочути дами; вместо това тя използува такива невиянски хвалебствия, от които би се стреснал дори Франсоа Вийлон88.
Така че трябваше още да пея. Изпях им „Дъщерята па Рейли“, после „Джаберуоки“, като жестикулирах.
Стар интерпретира смисъла на казаното от мен; тя обясни, онова, което бих казал, ако можех да импровизирам поезия. По-късно, през втория ден, срещнах случайно Стар в сауната на помешчика. В продължение на един час лежахме на две съседни плочи, увити в чаршафи, потяхме се и възстановявахме изтощените си телеса. Тогава аз изтърсих пред нея колко изненадан… и доволен… бях. Постъпката ми беше глупава, но Стар беше човекът, пред който можех да разкрия душата си.
Тя мълчаливо ме изслуша. Когато свърших, каза тихо:
— Герое мой, както знаеш, аз не познавам Америка. Но от онова, което ми е разказвал Руфо, зная, че вашата култура е уникална сред вселените.
— Е, аз разбирам, че САЩ не са така префинени в тези неща, както е Франция.
— Франция! — Тя вдигна рамене. — Латините са противни любовници. Чух това някъде и съм готова да го потвърдя. Оскар, доколкото зная, вашата култура е единствената полуцивилизована култура, в която не се счита любовта за висше изкуство и не я изучава така сериозно, както заслужава.
— Искаш да кажеш така, както се отнасят с нея тук. Ау!
— Не, не искам да кажа това. — Тя говореше на английски. — Макар че много обичам приятелите си тук, културата им все пак е варварска и изкуствата им също са варварски. Но тяхното отношение е честно… Ако останем живи, след като свършат твоите проблеми… искам да попътуваш по вселените. Тогава ще разбереш какво искам да кажа. — Тя стана и уви чаршафа около себе си като тога. — Радвам се, че си доволен, герое мой. Гордея се с теб.
Полежах още малко като мислех върху онова, което беше казала.
Защо трябва „любовта“ да се класифицира като „инстинкт“?
Вярно, че желанието за любов е инстинкт… но нима апетитът прави от лакомника гастроном, от обикновения готвач Кордън Блю? По дяволите, човек трябва да учи, за да стане дори и най-обикновен готвач.
Излязох от сауната и си подсвирквах „Най-хубавите неща в живота са безплатни“… после млъкнах натъжен заради моите бедни, нещастни съотечественици, измамени още от рождението си с най-голямата лъжа в историята на човечеството.
След като минахме една миля Дорал ни пожела добър път, прегърна ме, целуна Стар и разроши косата й. После той и неговият ескорт извадиха саби и ги вдигнаха за поздрав. Стояха така, докато стигнахме до следващото възвишение. Двамата със Стар яздехме един до друг, а Руфо хъркаше зад нас.
Погледнах към Стар и тя изви глава. Погледна ме в очите и каза сдържано:
— Добро утро, милорд.
— Добро утро, миледи. Добре ли спа?
— Много добре, благодаря, милорд. А ти?
— Също, благодаря.
— Е, и какво беше онова необичайно нещо, което направило кучето през нощта?
— Странното е, че кучето не направи нищо през нощта, — отговорих аз невъзмутимо.
— Наистина ли? Такова весело куче? Тогава кой беше онзи рицар, когото видях с една дама?
— Това не беше през нощта, беше призори.
— И твоята сабя се кикотеше! Мое лъчезарно момче!
— Не се опитвай да ми пробутваш глупости, закачливо слугинче — срязах я аз. — Намерих добри приятели, мога… имам алиби. Освен това „силата ми е колкото за десет, понеже сърцето ми е чисто“.
— А другите преди тях? Да, зная. Твоите приятели ми казаха, милорд. — Неочаквано тя се усмихна и ме удари по бедрото, а после затананика „Дъщерята на Рейли“. — Вита Бревис изпръхтя, Арс Лонга наостри уши и ни погледна укорително.
— Спри — казах аз. — Плашиш конете.
— Това не са коне и не могат да се изплашат. Виждал ли си как го правят те, милорд, въпреки многото си крака? Най-напред…
— Престани! Арс Лонга е дама, макар че ти не си.
— Предупредих те, че съм развратница. Най-напред се промъкват боязливо…
— Виждал съм. Мъри мислеше, че ще ме развесели. Вместо това ми създаде комплекс за малоценност, който не ме напусна през целия следобед.