— Миледи, скоро ще се стъмни.
— Зная — отвърна му тя, — време е за вечеря. Милорд-съпруже, онази голяма скала пред нас изглежда е подходяща.
— Но, миледи, изоставаме от плана — каза Руфо.
— И още повече ще изостанем, ако не се погрижа за крака ти.
— По-добре ме оставете — промърмори той.
— По-добре да мълчиш, когато не те питат — казах му аз. — Няма да оставя един рогат дух да бъде изяден от плъхове.
Голямата плоска скала, набучена като череп сред дърветата, представляваше горната повърхност на един исполински варовиков каменен блок, основата на който беше побита в земята. Застанах на пост в средата, а Руфо седна до мен, докато Стар поставяше защита на другите основни и второстепенни места. Не видях как го направи, защото се бях вперил в нещо зад нея. Бях сложил стрела в лъка, готов да го пронижа, докато Руфо следеше от другата страна.
Добре, че изпълнявах осторожно охранителната си задача, вместо да се чудя как Стар поставя онзи магически кръг, тъй като единственият плъх, който срещнахме там, я нападна, без елементарно чувство за самосъхранение. Той направо връхлетя върху нея. Стрелата ми бръмна покрай ухото й и я предупреди. За миг тя го довърши със сабята си. Беше много стар мъжкар, с изпадали зъби и бели мустаци, вероятно малоумен. Беше голям като вълк и макар с две смъртоносни рани ни гледаше с почервенели очи, обезумял от ярост.
След като изгради и последната защита, Стар ми каза, че мога да престана да се безпокоя за атака от небето; бариерата ни защитаваше и отгоре, не само отстрани. Както каза Руфо: „Щом тя го твърди, всичко е наред“. После Руфо разтвори частично сгъваемата кутия и аз извадих оттам санитарната й чанта и още стрели за всички, и храна. Ядохме всички заедно, Руфо беше легнал по гръб, за да може Стар да му смени превръзката. От време на време пъхаше в устата си храна по маниера на невиянското гостоприемство. Стар дълго почиства раната му, докато аз държах лампата и й подавах каквото е необходимо.
Докато се хранехме се стъмни и невидимата бариера беше очертана от хиляди светещи очи, които проблясваха в мрака. Според мен повечето бяха плъхове.
— Миледи, моя любов — казах аз, — тази бариера ще остане ли и през нощта?
Да, милорд-съпруже.
— Добре ще е. Много е тъмно, за да се защитаваме със стрели, а не виждам как бихме могли да си пробием път през тази сган. Страхувам се, че отново трябва да направиш промени в плана си.
— Не мога, любими. Но забрави за тези зверове. Предстои ни да летим.
Руфо изпъшка.
— Точно от това се страхувах. Знаеш, че страдам от морска болест.
— Бедният Руфо — каза тихо Стар. — Не се бой, стари приятелю. Приготвила съм ти изненада. В Кан купих драмамин108… знаеш го, лекарството, което спаси от провал десанта в Нормандия. Или не го знаеш.
Руфо въздъхна.
— Зная го? Аз участвах в тази операция, миледи… и съм алергичен към драмамина. Драх пръча през целия път до Омаха Бийч. По-лоша нощ не съм имал през живота си… о, предпочитам да остана.
— Руфо — попитах аз, — наистина ли си бил в Омаха Бийч?
— По дяволите, да, шефе. Изпълнявах всички замисли на Айзенхауер.
— Но защо? Това не е била твоя битка.
— По-добре се запитай защо ти участваш в тази битка, шефе. В моя случай беше заради френските мацки. Земни, без задръжки и с огромно желание да учат. Спомням си една малка мадмоазел от Арментиер109…
Стар го прекъсна:
— Докато двамата си спомняте ергенските си приключения, ще приготвя оръжията. — Тя стана и отиде до сгъваемата кутия.
— Давай, Руфо — казах аз, като се чудех какъв ли локум ще разтегне.
— Не — отвърна той намусено. — На нея това няма да й хареса. Виждам го. Шефе, ти имаш много лошо влияние върху нея. Не искам да те обиждам.
— Не се обиждам. Е, ще ми разкажеш друг път, ако се сетиш.
— Никога няма да я забравя. Но, шефе, морската болест не е главната причина. Ти мислиш, че опасностите в тази гора са големи. Но онези, към които отиваме… само като си помисля и мартинките ми се разтреперват. Предстои ни да се бием с дракони.
— Зная.
— Значи тя ти е казала? Но човек трябва да види, за да повярва. Горите са пълни с дракони. Повече са от жените на име Доли в Бостън. Големи, малки, на десет годишна възраст тежки по два тона и непрекъснато гладни. На теб може да ти харесва да бъдеш изяден от дракон, на мен обаче никак. Обидно е. И е окончателно. Мястото трябва да се напръска с антидраконов спрей, това трябва да се направи. Трябва да има закон за това.
Стар се беше върнала.
— Не, не трябва да има такъв закон — каза тя твърдо. — Руфо, не бъди така категоричен по въпроси, които не разбираш. Нарушаването на екологичното равновесие е най-голямата грешка, която може да стори едно правителство.