— Хайде, хайде, старче! — скара ми се той. — Без кражби. Преди всичко честта. Пък и римата ти понакуцва. Нека твоят Карол126 се лее свободно.
— Ще се опитам — съгласих се аз, като продължавах да се движа надясно. — Втората строфа…
…И го нападнах.
Не можах да постигна голям успех. Както очаквах, той се беше отпуснал съвсем малко, очевидно очаквайки, че ще прибягна до някаква хитрост.
Едва ли го изненадах и той не можа да падне, но силно парира удара и неочаквано се оказахме в една невероятна позиция, в близък бой, почти очи в очи. Той се изсмя в лицето ми и отскочи назад, както и аз, при което и двамата застанахме en garde127. Ho аз все пак малко спечелих. Биехме се само с върховете. Върхът е по-опасен от ръба, но моето оръжие освен връх имаше и режещ ръб, а човек свикнал да се бие само с върха, понякога става лесна жертва, когато бъде атакуван с острия ръб на оръжието. Когато се отделихме, ударих с острото на сабята си противника по главата.
Имах намерение да я разцепя на две. Ударът не беше достатъчно силен, но сабята се вряза в челото му почти до веждата.
— Touche!128 — извика той. — Добър удар. И добра песен. Хайде да изпеем заедно останалата част.
— Добре — съгласих се аз като продължавах да се дуелирам внимателно и очаквах по лицето му да шурне кръв. Раните по черепа кървят най-силно и много разчитах на това. Боят със сабя е странно нещо. Човек не разсъждава какво прави, всичко става много бързо. Китката е тази, която мисли и казва на краката и на тялото какво да правят, шунтирайки мозъка. Мисленето идва по-късно, в съответствие със запаметените инструкции.
Продължих:
Прободох го над лакътя, както той мен, само че по-лошо. Мислех, че съм го победил. Но той направи нещо, което никога нито бях чувал, нито бях виждал: оттегли се бързо назад и прехвърли рапирата си в другата ръка.
Това много ме затрудни… Един фехтовач, който се бие с дясната ръка, не обича да има за противник; това изцяло нарушава равновесието му, докато левичарът използва слабостите на противника си… а пък този кучи син беше също толкова силен и толкова ловък с лявата си ръка, колкото и с дясната. Нещо по-лошо; сега той ме гледаше с онова си око, което не беше заслепено от кръв.
Отново ме мушна, този път по капачето на коляното. Адски ме заболя и движенията ми се забавиха. Въпреки неговите рани, по-лоши от моите, знаех, че няма да издържа дълго. Продължихме ожесточено да се бием.
Има една контраатака във втора позиция на фехтовката, отчайващо опасна, но блестяща… ако я извършиш както трябва. С нея съм печелил няколко мача с epee129 без да има някакъв залог, освен отбелязване на точка. Започва се от шеста позиция; най-напред се контрира противника. Вместо контриране в четвърта позиция притискаш и усукваш рапирата на противника, принуждавайки я да се движи надолу и спираловидно докато твоята рапира докопа плът. Или пък можеш да удряш, да контрираш, усукваш, тръгвайки от шеста позиция и по този начин да отхвърлиш противника от себе си.
Недостатъкът на тази атака е, че ако не се проведе идеално, е твърде късно за париране и нанасяне на контраудар; гърдите ти се оказват срещу острието на противниковата рапира.
Не се опитах да я приложа, не и срещу този фехтовач; само си помислих за нея.
Продължихме да се бием, всеки от нас бе съвършен. После той леко отстъпи, докато контрираше и едва не се подхлъзна в собствената си кръв.
Китката ми атакува. Направих кръгова защита с идеално усукване във втора позиция… и сабята ми се заби в тялото му.
Погледна ме изненадан и се свлече на колене, а дръжката падна от ръката му. Политнах напред, повлечен от сабята, после се опитах да я измъкна.
Той хвана сабята ми.
— Не, не, приятелю, моля те остави я там. Служи като запушалка, да не се излее виното. Техниката ти е неотразима; сабята ти почти докосва сърцето ми. Как се казваш, сър?
— Оскар, от Гордън.
— Добро име. Човек не трябва да бъде убит от непознат. Кажи ми Оскар, от Гордън, бил ли си в Каркасън?130
— Не.
— Иди там. Люби се с момиче, убий човек, напиши книга, лети до Луната… всичко това съм правил. — Започна да диша тежко, от устата му изби червена пяна. — Дори една къща падна отгоре ми. Какъв унищожителен ум! Каква висока чест, когато дънер падне върху главата ти? Глава? Дънер? Сиво-кафяво, лента… бръсната глава!… когато дънер падне върху бръснатата ти глава. Вие ще обръснете моята.