— Добре. Как да те наричам?
— Ти ми даде името Стар. Ако трябва да ме наричаш другояче, можеш да ме наричаш „принцеса“. Не съм принцеса… не съм и императрица… в смисъла, който ти влагаш в тази дума. Но харесвам да бъда „твоята принцеса“… както ти го казваш. Или пък „мила слугиня“ или някое от многото имена, с които ме наричаше. — Тя ме погледна тъжно. — Просто както по-рано. Вечно.
— Ще се опитам… моя принцесо.
— Герое мой.
— Но изглежда, че има много неща, които не зная. Тя премина от английски на невиянски.
— Милорд-съпруже, исках да ти кажа всичко. Копнеех да ти го кажа. Но изпитвах смъртен страх, че милорд, ако му бъде разказано всичко преждевременно, ще откаже да дойде с мен. Не до черната кула, а тук. В нашия дом.
— Може би си постъпила правилно, — отговорих аз на същия език. — Но сега съм тук, миледи-съпруго… принцесо моя. Така че можеш да го кажеш. Желая да го чуя.
Тя отново премина на английски.
— Ще говоря, ще говоря. Но ще ни трябва време. Скъпи, ще имаш ли търпение само още малко? Ти беше търпелив с мен… толкова търпелив, любов моя!
— О’кей — съгласих се аз. — Ще почакам. Но не познавам обичаите тук и ще ми трябват някои съвети. Спомни си за грешката, която направих със стария Джоко от незнание на местните обичаи.
— Да, скъпи, ще го имам предвид. Не се безпокой, обичаите тук са прости. Примитивните общества винаги имат по-сложни обичаи от цивилизованите… а това тук не е примитивно. — Руфо изтърси в краката й голям куп дрехи. Тя се обърна, без да сваля ръка от рамото ми и сложи пръст на устата си, почти разтревожена. — А сега да видим. Какво ли да облека?
„Комилекът“ е нещо доста относително. Аз ще го представя само в общи линии.
Центърът е главната планета на двайсет вселени. Но Стар не беше „императрица“, нито комплексът империя.
Аз ще продължавам да я наричам „Стар“, тъй като тя имаше стотици и ще наричам комплекса „империя“, защото няма друга дума по-близка по значение, и ще говоря за „императори“ и „императрици“… и за императрицата, моята жена.
Никой не знае колко вселени има. Според теорията те се безброй: всяка и всички възможности в неограничен брой от комбинации на „природни“ закони, всеки в сила за своята собствена вселена. Но това е само на теория и максимата Окам Рейзър131 е прекалено тъпа. Единственото, което се знае в двайсетте вселени е, че двайсет са откритите, че всяка от тях има свои закони и че повечето от тях имат планети или, понякога, „места“, на които живеят човешки същества. Няма да се опитвам да пояснявам, какви са тези същества.
Двайсетте вселени включват много истински империи. Нашата галактика в нашата вселена има своите звездни империи… и все пак тази галактика е толкова огромна, че нашата човешка раса може да срещне друга само чрез коридорите, които свързват вселените. Някои планети нямат коридори. Земята има много и това определя нейната важност, иначе тя е от категорията на запустял коптор.
Преди седем хиляди години се е родила идея за решаване на глобални проблеми. В началото идеята е била скромна. Как да се управлява една планета без да се унищожи? Хората на тази планета са разчитали на експерти-кибернетици, но иначе те едва ли са били по-развити от нас. Те също са горели хамбарите, за да се отърват от плъховете и са допускали пръстите им да бъдат откъсвани от зъбните колела на машините. Тези експерименти са довели до израстването на един изтъкнат владетел.
— Никой не знае защо този човек е имал такъв успех, но това наистина е било така и то е било достатъчно. Те му осигурили кибернетични средства, записали са на магнитни носители всички кризи в тяхната история, всички известни подробности, всичко което е било направено, както и постигнатите резултати. Всичко е било така организирано, че той да може да ползува цялостно тази информация.
И резултатът бил добър. След време той управлявал цялата планета. Всъщност той не я управлявал, той просто разрешавал по-трудните случаи.
Кибернетиците архивирали на магнитни носители всичко, което направил първият „император“, добро и лошо, за да служи на неговия приемник.
Яйцето на Феникс представлява кибернетичен запис на опита на двеста и три „императора“ и „императрици“, повечето от които са „управлявали“ всички известни вселени. Подобно на сгъваемата кутия, то е по-голямо отвътре, отколкото отвън. При употреба яйцето придобива размерите на Голямата пирамида132.
Легендата за Феникс е известна във всички вселени: птицата, която умира, но е безсмъртна, защото се ражда винаги млада от собствената си пепел. Яйцето също е такова чудо, защото е нещо много повече от записана на магнитни носители библиотека. То е копие на целия опит на всички владетели от Мъдрост IX до Мъдрост CCIV и мисис Оскар Гордън.
131
Максима, че допускането, прието за обяснение на нещо, не трябва да бъде мултиприцирано повече от необходимото — бел.пр.