Йес, сър, има какво да се види на френската Ривиера, без да се харчат пари.
Плажовете са ужасни. Камънаци. Но камънаците са по-добри от калта в джунглата, така че навлякъл банските си гащета, наблюдавах естрадната програма и правех тен. Лежах под слънчевите лъчи и се чувствах щастлив и единственият лукс, който си позволявах, беше трезорът за съхранение на ценности в „Америкън експрес“ и парижките издания на „Ню Йорк хералд трибюн“ и „Старс & Страйпс“. Преглеждах ги, за да следя как великите сили объркват света, а и да прочета какво ново има по тази „спасителна“ мисия, от която току що се бях измъкнал (обикновено не се споменаваше нищо, макар да ни казваха, че ние „спасяваме цивилизацията“). После преминавах към по-важните неща, т.е. към новините за ирландските билети за лотарийно залагане, сетне идваха кръстословиците и „личните“ съобщения. Винаги четях „личните“. Те са като поглед през ключалката на съседа. Съобщения като „М.Л. да телефонира на Р.С. преди обяд. Пари.“ ме караха да се чудя кой, какво и на кого е сторил.
Не след дълго намерих още по-евтин начин да живея и да се радвам на още по-добри естрадни представления. Чували ли сте за Ил дьо Левант? Това е един остров на Ривиерата, разположен между Марсилия и Ница, който много прилича на Каталина23. В единия му край има селище, а другият е зает от френския военноморски флот, разположил там управляеми ракети. Останалата част са хълмове, плажове и пещери. Там няма автомобили, няма дори велосипеди. Хората, събрани на острова, не желаят да им се напомня за външния свят.
За десет долара на ден човек може да си позволи такъв комфорт, за какъвто в Ница ще трябва да плати четирийсет. Можеш да платиш пет цента дневно за къмпинг и да изкараш деня с един долар, както правех аз. Има добри и евтини ресторанти, в случай, че ти омръзне да си готвиш сам.
На това място, изглежда, няма никакви правила. Почакайте, има едно правило. Пред самото селище, казва се Хелиополис24, има надпис: LE NU INTEGRAL EST FORMELLEMENT INTERDIT. (Строго забранено е да се ходи чисто гол.)
Това означава, че всеки, мъж или жена, трябва да си сложи едно малко триъгълно парче плат — cache-sexe, пренаска, преди да влезе в селището.
Навсякъде другаде по плажовете и къмпингите на острова можеш да ходиш напълно гол и всички ходеха така.
Като се изключи липсата на автомобили и облекло, във всичко друго остров Левант прилича на вътрешността на страната. Има недостиг на прясна вода, но французите не пият вода, а човек може да се изкъпе в Средиземно море и за един франк да си купи достатъчно прясна вода, за да избърше с гъба солта от тялото си половин дузина пъти. Вземате влака от Ница за Марсилия, слизате в Тулон, след това вземате влака за Лавандо, после кораб (час и нещо) и сте в Левант… и тогава отпадат всички грижи по облеклото.
Открих, че в селището мога да си купувам „Хералд-триб“ само с един ден закъснение, на същото място („О минимум“, мадам Александра), където взех под наем палатка и кухненски принадлежности. Продукти си купувах в Ла Бриз Марин, а къмнингувах над Ла Плаж де Гроте25, близо до селището. Настаних се там да гледам естрадните изпълнения и да успокоя нервите си.
Някои хора отричат божествената същност на жените. За тях е достатъчен само сексът. Тези хора сигурно произхождат от стриди. Всички момичета са достатъчно добри за гледане (включително малките жълтокожи сестри, макар че те ми направиха този белег); единствената разлика е, че някои изглеждат по-добри от други. Някои са дебели, други са кльощави, едни са стари, а други млади. Има такива, които сякаш току-що са излезли от Фоли Берже. Запознах се с една от тях и се оказа, че не съм много далече от истината. Беше шведско момиче, което си упражняваше чрез мен своя английски, а аз своя френски. Обеща да ми сготви шведско ястие, ако някога отида в Стокхолм, а аз сготвих вечеря на примус. Развеселихме се от обикновеното вино и тя поиска да узнае как съм получил този белег, и аз й наговорих куп лъжи. Марджата беше добра за отпускане на нервите на един стар войник и когато си отиде, ми стана тъжно.