О, аз прахосвах. (Никога не съм се докосвал до пари… не беше нужно.) Нашият дом имаше гимнастически салон, по-внушителен от който и да било университетски салон; там имах една salle d’armes146 и тренирах фехтовка почти всеки ден с всички видове оръжия. Поръчах си рапира, която да отговаря на Лейди Вивамъс и най-добрите ковачи от няколко свята приложиха цялото си майсторство, за да ми помогнат. По мое желание беше изграден и един полигон, взех си лъка от пещерата при коридора в Карт-Хокеш и се упражнявах в стрелба с лък и с други оръжия. И, харчех колкото си исках. Но не ми доставяше голямо удоволствие.
Един ден седях в кабинета си, без да върша нещо, отдаден на размисъл и премятах в ръце купа с бижута.
Известно време се бях занимавал с изработване на бижута. Интересувах се от това още като ученик в гимназията; едно лято бях работил при бижутер. Можех да изработвам проекти, бях очарован от красивите скъпоценни камъни. Той ми даде някои книги, други взех от библиотеката… и един ден майсторът изработи бижу по мой проект.
Имах занимание.
Но истинските бижута не се създаваха по проекти, така че изоставих тази работа… докато не се захванах отново с нея в Центъра.
Разбирате, че нямаше начин да поднеса на Стар някакъв подарък, ако не го изработех сам. Така и правех. Направих един костюм от бижута и истински скъпоценни камъни. Проектирах го с помощта на експерти и поръчах голяма колекция от скъпоценни камъни. Направих скици на проектите, поръчах още камъни и възложих изпълнението на знатни майстори.
Знаех, че Стар ще се зарадва на този костюм от бижута; знаех, че лудо ги обича… не в смисъл на нарушаване на някакво табу, такова нямаше… но провокативно, изтъквайки онова, което едва ли имаше нужда да се изтъква.
Нещата, които проектирах, наподобяваха някое френско ревю… но бяха изработени от истински скъпоценни камъни. Сапфирите и златото много отиваха на русата красота на Стар и аз специално ги използвах. Но тя можеше да носи всякакъв цвят и затова използувах също и множество други скъпоценни камъни.
Стар остана доволна и облече костюма още същата вечер. Гордееше се с него. Бях го проектирал по памет от един костюм, който бях видял нощния клуб във Франкфурт през първата вечер, след уволнението ми от армията… препаска около бедрата с паета на нея (аз използувах сапфири), нещо, което служеше не да поддържа, а да подчертава.
Златните й сандали бяха със сапфирени токове. Стар беше много благодарна и на другите ми подаръци, които последваха.
Но аз научих нещо. Разбира се, не съм майстор ювелир. Не виждах никаква надежда да се доближа по майсторство до професионалистите от Центъра. Скоро разбрах, че Стар носеше проектираните от мен бижута само за да не ме обиди, така както майката окачва на стената рисунките от детската градина, които синчето носи в къщи. Ето защо изоставих това занимание.
Тази купа с бижута се търкаляше из кабинета ми от седмици… огнени опали, сардоникси, червени халцедони, диаманти и тюркоази, и рубини, лунни камъни и сапфири, гранати, оливин, смарагди, хризолити… много от тях нямаха английски имена. Лееха се от ръката ми като многоцветни огнени водопади и аз ненадейно почувствах съжаление към себе си. Чудех се колко ли биха стрували тези хубави камъни на Земята? Нямах никаква представа, но знаех, че ще струват много милиони долари.
Не си правех труда да ги заключвам през нощта. А бях напуснал колежа поради липса на пари за обучение и за храна!
Сложих ги настрана и отидох до прозореца… бях казал на Стар, че не ми харесва дето в кабинета си нямам прозорец. Това беше още при пристигането ми и месеци наред нямам представа колко нещо беше разрушено, за да се задоволи желанието ми; мислех си, че само бяха прорязали отвор в една стена.
Гледката, която се откриваше, беше хубава, прилична повече на парк, отколкото на град, осеяна, но не претрупана, с красиви сгради. Трудно беше да се приеме, че това беше град, по-голям от Токио; неговите „скелети“ не личаха, а жителите му работеха в другия край на планетата.
Чуваше се някакво тихо бръмчене като на пчела, подобно на приглушения тътен на Ню Йорк, от който никога не можеш да се отървеш… но по-тихо, достатъчно, за да дава чувството за присъствие на хора, всеки зает със своята работа, своята цел, своето предназначение.
А моето предназначение?
Съпруг!
Жиголо!
Стар, без да го съзнава, беше въвела проституцията в един свят, който никога дотогава не знаеше за нея. Един невинен свят, където мъжът и жената спяха заедно само ако и двамата го желаеха.
Един съпруг на принцеса не е проститутка. Той има за задача да представя своя по-висш другар, да спомага за укрепване на институцията, да произнася речи. Освен това той има задължението като расов кралски жребец да осигури продължение на рода.