— Не, не! — Махнах с ръка към апарата и го изключих. — Не желая да изпращам пари на майка си. Нейният съпруг я издържа. Той няма да приеме пари от мен. Не в това е работата.
— Тогава в какво? На леглото му е безразлично кой лежи в него. Скъпи, ако това легло не ти харесва, можем да вземем друго. Или пък да спим на пода. Леглата изобщо са без значение.
— Леглото си е добро. Единствения проблем е, че аз не съм го платил. Ти си тази, която си платила всичко вместо мен. И тази къща. И дрехите ми. И храната, която ям. И моите… моите играчки! Всяко проклето нещо, което имам, ти си ми го дала. Знаеш ли какво представлявам, Стар? Едно жиголо! Разбираш ли какво значи жиголо? Мъжка проститутка.
Един от навиците на моята жена, който най-много ме вбесяваше, беше, че не ме туряше на мястото ми, когато знаеше, че съзнателно предизвиквам кавга. Тя ме погледна замислено.
— В Америка хората са заети, нали? През цялото време работят, особено мъжете.
— Ами… да.
— Но това не е така навсякъде, дори и на Земята. Един французин не се чувства нещастен, ако лентяйства; той си поръчва още едно cafe au lait147 и оставя неизмитите чинии да се трупат в мивката. Аз също не обичам работата. Оскар, тази вечер също я провалих от мързел, защото никак не ми се щеше утре отново да подхващам онази досадна задача. Повече няма да до пускам такава грешка.
— Стар, това няма значение. С това е свършено.
— Зная. Първият проблем рядко се оказва ключов. Нито втория. Не, понякога това може да е двайсет и втория. Оскар, ти не си жиголо.
— А ти как ще го наречеш? Когато нещо прилича на патка, и кряка като патка, и се клати като патка аз го наричам патка. Можеш да го наречеш букет от рози, но то ще продължи да кряка.
— Не. Всичко това около нас… — Тя махна с ръка — … леглото, тази хубава стая. Храната, която ядем. Моите дрехи и твоите. Нощният иконом, който следи дали няма да поискаме някоя пойна птичка да ни попее или зрял пъпеш. Нашите пленителни градини. Всичко, което виждаме или до което се докосваме, или използваме, целият лукс… и хиляди пъти по толкова, всичко това ти спечели със силните си ръце; те са твои по право.
Изпъшках.
— Така е — настоя тя. — Такъв беше договорът помежду ни. Аз ти обещах голямо приключение, по-голямо богатство и още по-голяма опасност. И ти се съгласи. Ти ми рече: „Принцесо, ти си нае момче.“ — Тя се усмихна. — Такова голямо момче. Скъпи, аз мисля, че опасностите бяха много по-големи, отколкото предполагаше… така че бях доволна, до този момент, че богатството е по-голямо, отколкото вероятно си очаквал. Моля те, не се притеснявай да го приемеш. Ти си го заслужил и дори повече…
— Хм… Дори и да си права, много е голямо. Плувам в шербет.
— Но, Оскар, не си длъжен да приемаш нещо, ако не го желаеш. Можеш да живееш просто. В една стая със походно легло, ако това те задоволява.
— Това не е решение.
— Може би желаеш ергенска квартира в града?
— Изхвърляш ми обувките, а?
Тя отговори спокойно:
— Съпруже мой, ако някой някога ти изхвърли обувките това ще бъдеш самият ти. Аз прескочих сабята ти. Обратно няма да я прескачам.
— Успокой се! — казах аз. — Това беще твое предложение. Ако нещо съм сбъркал, съжалявам. Зная, че не си вземаш обратно думите. Но може би съжаляваш.
— Не съжалявам. А ти?
— Не, Стар, и аз не съжалявам! Но…
— Много дълга пауза за такава кратка дума — каза тя тъжно. — Ще ми кажеш ли какво те тревожи?
— Хм… работата е в това. Защо ти не ми каза?
— Какво да ти кажа, Оскар? Има толкова много неща за казване.
— Е, да ми кажеш многото неща. В какво се забърквам. За това, че си императрица на толкова светове и особено… преди да прескоча сабята, заедно с теб.
Лицето й не се промени, но бузите й започнаха да се стичат сълзи.
— Щях да ти кажа, ако ме беше попитал…
— Не знаех какво да питам!
Вярно е. Но мога да потвърдя честно, че ако ме беше попитал, щях да ти отговоря. — Тя премина на невиянски. Много се страхувах, че ако не се подчиня на твоята воля, ти ще ме оставиш.
— Миледи съпруго, наистина ли си допускала, че твоят шампион ще те изостави в беда? — Продължих на английски. — Виж, това вече не е вярно. Ти се ожени за мен, защото проклетото яйце трябваше да бъде върнато и Твоя Мъдрост, ти каза, че аз съм този, който ще свърши тази работа… и че ще се откажа, ако не съм женен за теб. Е, Твоя Мъдрост, по този пункт не беше достатъчно проницателна. Не се отказах. Глупаво от моя страна, но съм упорит. — Надигнах се от леглото.
— Моя любов! — Сега вече тя открито плачеше.
— Извинявай. Трябва да си намеря обувките. Да видя колко далеч ще мога да ги хвърля. — Бях зъл, така както може да бъде зъл един мъж с наранена гордост.