9
Не той самият, а нещо много по-общо, отколкото бе той, ридаеше и плачеше в него с нежни и светли думи, които фосфоресцираха в тъмното. И заедно с плачещата си душа плачеше и той. Беше му жал за себе си.
„Разболявам се, болен съм — осъзнаваше в мигове на просветление между фазите на сън, на треска и безпаметство. — Все пак е някакъв вид тиф, който не е описан в учебниците и не сме го учили в Медицинския факултет. Трябва нещо да си сготвя да ям, иначе ще умра от глад.“
Но при всеки опит да се надигне на лакът установяваше, че няма сили да се помръдне, и губеше съзнание или заспиваше.
„Колко ли време лежа тук облечен? — запита се в един от тези проблясъци. — Колко часа? Колко дни? Когато се разболях, започваше пролетта. А сега има скреж на прозореца. Целият е на шупли и е толкова мръсен, че от него в стаята притъмнява.“
В кухнята плъховете вдигаха шум с катурнатите чинии, тичаха нагоре по стената от другата страна, падаха с тежките си туловища на пода, отвратително изквичаваха с контраалтови плачещи гласове.
И той пак спеше и се будеше, и откриваше, че прозорците със снежната паяжина на скрежа светят в розовата жарава на някакво зарево, което искри в тях като червено вино в кристални чаши. И не знаеше и се питаше какво е това зарево, изгрев или заник?
Веднъж му се счуха човешки гласове някъде съвсем наблизо и падна духом, защото реши, че започва да се побърква. В сълзи на жалост към себе си с беззвучен шепот възропта срещу небето, защо се бе отвърнало от него, защо го е изоставило. „Вскую отринул мя еси от лица Твоего, свете незаходимый, и покрила мя есть чуждая тъма окаянного!“
И изведнъж разбра, че не бълнува и е най-истинската истина, че е преоблечен и измит, и лежи с чиста риза на чисто постлано легло, а не на дивана, и че заедно с него плаче Лара, седнала на постелята му, сведена над него, сляла косите си с неговите коси и сълзите си с неговите сълзи. И от щастие загуби съзнание.
10
В неотдавнашната си треска бе укорявал небесата за безразличието им, а небесата се свеждаха над него с цялата си шир и две големи бели женски ръце се бяха протегнали към него. Притъмняваше му от радост и както се изпада в безсъзнание, така той изпадаше в бездната на блаженството.
Откакто се помнеше, все нещо вършеше, вечно беше зает, работеше вкъщи, лекуваше, изследваше, изучаваше, произвеждаше. Колко хубаво беше да престане да действува, да напира, да мисли и временно да предостави тези дейности на природата, а самият той да се превърне във вещ, в замисъл, в произведение в нейните милосърдни, възхитителни, леещи красота ръце!
Юрий Андреевич бързо се възстановяваше. Лара го лекуваше, спасяваше го с грижите си, с лебедовобялата си прелест, с влажнодиханния гърлен шепот на своите въпроси и отговори.
Разговорите им на тих глас, дори най-незначителните, биваха значими като Платоновите диалози.
Още повече от общността на душите ги обединяваше пропастта, която ги делеше от останалия свят. И за двамата беше еднакво отблъскващо всичко фатално типично в съвременния човек, неговата заучена възторженост, кресливият му патос и онази смъртна обезкриленост, внушавана от безбройните корифеи на науките и изкуствата с цел гениалността завинаги да остане най-голяма рядкост.
Любовта им беше безмерна. Но всички хора се влюбват и не забелязват изключителното в своето чувство.
А за тях — и в това беше тяхната неповторимост — миговете, когато като повей на вечността в обреченото им човешко битие ги парваше дъхът на страстта, бяха минути на откровение и овладяване на все нови и нови неща за себе си и за живота.
11
— Ти трябва непременно да се върнеш при близките си. Не бих те задържала нито за миг. Но сам виждаш какво става. Щом се обединихме със Съветска Русия, веднага ни погълна нейната разруха. Използуват Сибир и Изтока да запушват дупките. Ти нищо не знаеш. През времето на болестта ти толкова неща в града се промениха. Запасите от нашите складове се прехвърлят към центъра, в Москва. За нея това е капка в морето, продоволствието чезне там като в бездънна яма, а ние оставаме без храна. Няма поща, няма пътнически влакове, само ешелони с жито. В града пак се надига ропот, както преди въстанието на Гайда31, и пак в отговор на недоволството се е развихрила чека.
31