И подобно впечатление в друг тропар за същия ден, по-подробен и където по-очевидно става дума за Магдалина.
Тук тя със страшна осезателност се съкрушава за миналото, за това, че всяка нощ разпалва предишните й вкоренени привички. „Яко нощь мне есть разжение блуда невоздержанна, мрачное же и безлунное рачение греха.“34 Тя моли Христос да приеме сълзите на разкаянието й и да склони глава за сърдечните й въздишки, за да може да изтрие нозете му с косата си, в чието шумолене се е скрила в рая зашеметената и посрамена Ева. „Да облобыжу пречистые Твои нозе и отру сия паки главы моея власы, их же Ева в раи, пополудни шумом уши огласивше, страхом скрыся.“35 И изведнъж след тези коси внезапното й възклицание: „Грехов моих множества, судеб Твоих бездны кто исследит?“ Каква близост, какво равенство на Бога и живота, на Бога и личността, на Бога и жената!
18
Юрий Андреевич се беше прибрал от гарата уморен. Това беше почивният му ден в десетдневката. Обикновено на тези дати си отспиваше за цялата декада. Той седеше отпуснат на дивана, от време на време полягаше или дори се изтягаше на него. Въпреки че слушаше Сима през вълните на оборващата го дрямка, нейните разсъждения му доставяха наслада. „Това всичко е от вуйчо Коля, естествено — мислеше си той. — Но какъв талант и ум!“
Докторът скочи от дивана и отиде до прозореца. Той гледаше към двора, както и прозорецът в съседната стая, където Лара и Симушка сега си шепнеха нещо нечуто.
Времето се разваляше. Навън притъмня. Долетяха две гарги и взеха да се реят във въздуха, търсейки къде да кацнат. Вятърът леко раздухваше перушината им. Гаргите кацнаха на капака на кофата за смет, прелетяха на оградата, после се приземиха и се заразхождаха из двора.
„Гаргите са на сняг“ — помисли си докторът. В същия миг чу иззад пердето:
— Гаргите означават вест — каза Сима на Лара. Някой ще ви дойде на гости или ще получите писмо.
Малко след това издрънча звънчето на външната врата, което Юрий Андреевич беше поправил тези дни. Лариса Фьодоровна излезе иззад тежката завеса и с бързи стъпки се запъти да отвори. От разговора на външната врата Юрий Андреевич разбра, че е дошла сестрата на Сима — Глафира Севериновна.
— Сестра си ли търсите? — попита Лариса Фьодоровна. — Симушка е у нас.
— Не, не идвам за нея. Впрочем добре. Ще си вървим заедно, ако се прибира. Не, съвсем за друго съм дошла. Има писмо за вашия приятел. Да се благодари, че съм работила в пощата и чрез познати попадна у мен. От Москва. От пет месеца се подмята. Не могат да открият получателя. Но аз го знам. Веднъж дойде да се подстриже при мен.
Писмото, дълго, на много страници, омачкано, замърсено, в разпечатан и разпадащ се плик, беше от Тоня. Докторът не помнеше как го взе, не забеляза кога Лара му подаде плика. Когато започна да го чете, още знаеше къде е, в кой град се намира и при кого, но постепенно всичко започна да му се губи. Излезе Сима, поздрави го, после се сбогува. Той автоматично отговаряше каквото се полага, но изобщо не й обърна внимание. Нейното тръгване изпадна от съзнанието му. Вече напълно забравяше къде е и какво става около него.
„Юра — пишеше му Антонина Александровна, — знаеш ли, че имаме дъщеря? Кръстихме я Маша на името на покойната ти майка Мария Николаевна.
Сега за друго. Неколцина видни обществени дейци, професори от кадетската партия и десни социалисти — Мелгунов, Кизеветер, Кускова, някои други, а също чичо Николай Александрович Громеко и татко, и нас като членове на семейството му ни екстернират извън Русия, зад граница.
Това е нещастие, особено като те няма, но трябва да се примирим и да се благодарим на Бога за такава мека форма на изгнание в тези страшни времена, защото можеше да е много по-зле. Ако ти се беше намерил и беше тук, щеше да дойдеш с нас. Но къде си? Изпращам това писмо на името на Антипова, тя ще ти го предаде, ако те намери. Никак не ми е ясно дали за теб като член на семейството ще важи разрешението за отпътуване, което дадоха на нас. Вярвам, че си жив и някъде те има. Това ми подсказва любещото сърце и аз вярвам в гласа му. Може би, когато се появиш, условията за живот в Русия ще са се смекчили, ти ще можеш да си уредиш разрешение за задгранично пътуване и ще се видим пак всички заедно. Но докато ти пиша, аз самата не вярвам, че е възможно такова щастие.
34
„Като нощ е за мен разпалването на невъздържания блуд, мрачната и безлунна греховна похот.“ — Б. пр.
35
„Да целуна пречистите Ти нозе и да ги изтрия пак с косите си, с които Ева от страх се закри в рая, когато до ушите й достигна шум“ (т.е. от страх пред Господа, когато дочула шума на стъпките му, след като яла с Адам от забранения плод и очите им се отворили, и разбрали, че са голи). — Б. пр.