Комаровски гъгнеше:
— Сибир наистина е „новата Америка“, както го наричат всички, и крие огромни възможности. Това е люлката на великото руско бъдеще, залогът за нашата демократизация, процъфтяването, политическото укрепване. Още по-примамливи възможности разкрива бъдещето на Монголия, Външна Монголия36, нашата велика далекоизточна съседка. Какво знаете за нея? Не ви е неудобно да се прозявате и да примигвате без капка внимание, а това е територия милион и половина квадратни километра, неизучени изкопаеми, страна в състояние на предисторическа девственост, към която протягат алчни ръце Китай, Япония и Америка и навреждат на нашата руска кауза, признавана от всичките ни съперници при всяка подялба на сферите на влияние в това далечно кътче на земното кълбо.
Китай се възползува от феодално-теократичната изостаналост на Монголия, като упражнява влияние върху тамошните лами и вярващите, хутухтите. Япония се опира на местните феодални князе, на монголските управници хошуните. Червена комунистическа Русия намира съюзник в лицето на революционната асоциация на въстаналите арати в Монголия. Що се отнася до мен, аз бих искал да я видя наистина благоденствуваща и, управлявана от свободно избран парламент — хурултай. Лично ние трябва да помним следното. Една стъпка оттатък монголската граница — и светът е в краката ви, и вие сте волна птица.
Многословните му мъдрувания на тази отегчителна тема, която не ги занимаваше ни най-малко, дразнеха Лариса Фьодоровна. Изнервена и съсипана от скуката на това проточило се посещение на Комаровски, тя твърдо му протегна ръка за сбогом и му каза направо, с нескривана неприязън:
— Късно е. Време е да си тръгвате. Вече ми се спи.
— Надявам се, че няма да бъдете тъй негостоприемна да ме изхвърлите в такъв час. Не съм сигурен дали ще намеря посред нощ пътя в този чужд неосветен град.
— Да бяхте мислили навреме и да не бяхте се заседявали досега. Никой не ви спираше.
— О, защо така враждебно разговаряте с мен? Вие дори не ме попитахте разполагам ли с покрив над главата си.
— Никак не ме интересува. Не сте от тези, дето ще останат на улицата. Но ако държите да нощувате тук, не мога да ви сложа в дневната, там спим с Катенка. А в останалите стаи е пълно с плъхове.
— Не ме е страх.
— Както искате.
3
— Какво ти е, ангеле мой? Колко нощи вече не спиш, не ядеш, цял ден си като завеяна. И само мислиш, мислиш. Какво те измъчва? Не бива чак толкова да се отдаваш на тревожните мисли.
— Пак идва от болницата пазачът Изот. Имат си вземане-даване с тукашната перачка. Та прескочи пътьом да ме поразтуши. Страшна тайна, вика. На твоичкия няма да му се размине затворът. Направо да си знаете, днес-утре ще го приберат. А теб, нещастнице, подир него. Откъде, питам, Изот, са ти известни тези работи? Молим ти се, вика, бъди спокойна. От полкона тъй са рекли. Полконът, както сигурно се досещаш, е изпълкомът.
Лариса Фьодоровна и докторът се разсмяха.
— Той е съвсем прав. Опасността вече е наближила, Незабавно трябва да изчезнем. Въпросът е само накъде. Москва веднага отпада. За там се иска голяма подготовка и тя всякак ще привлече вниманието. А ние ще действуваме скрито-покрито, никой нищо да не разбере. Знаеш ли какво, радост моя? Да се възползуваме от твоето предложение. За известно време да изчезнем вдън земя. Нека това стане във Варикино. Да идем там за две-три седмици, за месец.
— Благодаря ти, мили, благодаря ти. Как се радвам. Разбирам, че всичко в теб протестира срещу това решение. Но ние няма да отседнем във вашата къща. Животът в нея наистина би бил немислим за теб. Видът на опустелите стаи, укорите, сравненията. Мислиш ли, че не разбирам? Да градя щастието си върху чуждото страдание, да тъпча това, което е скъпо и свято за душата ти! Никога не бих приела такава жертва от теб. Но дори да не беше това. Вашата къща е в такова състояние, че едва ли стаите биха могли да се използуват. По-скоро имах предвид напуснатия дом на Микулицини.
— Права си за всичко. Благодаря ти за твоята деликатност. Но чакай една минутка. През цялото време се каня да те попитам и все забравям. Къде е Комаровски? Тук ли е още, или си е заминал? След караницата с него, когато го изхвърлих навън, повече не съм чувал за него.
— И аз не знам. Нищо. Няма значение.
— Все повече се убеждавам, че не биваше да сме единодушни към предложението му. Ние не сме в еднакво положение. Ти си отговорна за дъщеря си. Дори да искаше да споделиш моята гибел, не би имала право да си го позволиш.
Но да се върнем на Варикино. Не ще и дума, да се забутаме в тази дива пустош в лютата зима без храна, без сили, без надежда — това е безумие на безумията. Но добре, нека безумствуваме, сърце мое, щом нищо друго освен безумството не ни остава. Да се унижим за сетен път. Да изпросим от Анфим коня му. Да го помолим, дори не него, а поверените му спекуланти, за брашно и картофи, като заем без никакви гаранции. Ще го помолим да не идва веднага, та направено благодеяние да ни излезе през носа с присъствието му, а да дойде по-късно, чак когато ще има нужда от коня. Ще останем малко сами. Да заминем, сърце мое. Ще унищожим и изгорим за една седмица толкова дърва, дето биха ни стигнали за цяла година икономично стопанисване.
36
Днешна Монголска народна република. Външна или Северна Монголия по договор с Китай и Русия (1915 г.) е призната за автономна (за разлика от Вътрешна, или Южна (Китайска) Монголия); през 1919 г. автономията е ликвидирана от китайските милитаристи. През 1921 г. побеждава народната революция. През 1924 г. Монголия е провъзгласена за народна република. — Б. пр.