Собствениците на няколко много скромни домашни библиотеки събираха книгите си на едно място. Подаваха молба до Градския съвет, че желаят да се захванат с книжарска търговия на кооперативни начала. Изнамираха им помещение. Обикновено им даваха обувен склад, опразнен още в първите дни на революцията, или оранжерия, останала от някогашното цветарство, и под просторните им сводове те разпродаваха мизерните си и случайни книжовни богатства.
Дамите професорши, които и по-рано в трудни времена продаваха бели хлебчета въпреки забраната, сега откриваха легални фурни в някоя секвестирана още през революцията велосипедна работилница. Те промениха възгледите си, приеха революцията и започнаха да употребяват „тъй де“ вместо „да“ или „добре“.
В Москва Юрий Андреевич каза:
— Вася, ще трябва с нещо да се захванем.
— И аз тъй мисля, искам да уча.
— Това едно на ръка.
— И още нещо съм си наумил. Ще ми се да нарисувам майка ми по памет.
— Много хубаво. Но трябва да умееш да рисуваш. Опитвал ли си някога?
— В Апраксин двор, когато вуйчо го нямаше, съм пробвал с въглен.
— Хубаво. Дано. Ще опитаме.
Вася не показа някакви изключителни художествени способности, но и средните бяха достатъчни, за да се захване с приложно изкуство. Юрий Андреевич го вреди с връзки в общообразователния профил на бившето Строганово училище38, откъдето премина в полиграфията. Там го обучиха на литографска техника, на печатарство и книговезство и на художествено оформление на книжното тяло.
Докторът й Вася обединиха усилията си. Докторът пишеше малки книжки от една-две коли по най-различни въпроси, а Вася ги печаташе в училището и там му се брояха за курсови работи. Тези книжки с тираж от няколко екземпляра се продаваха в новооткритите антиквариати, уреждани от неколцина приятели.
Брошурките излагаха философските идеи на Юрий Андреевич, медицинските му възгледи, определенията му за здравето и болестта, за трансформизма и еволюцията, за личността като биологическа основа на организма, разсъжденията му за историята и религията, близки до тези на вуйчо му и на Симушка, очерци за Пугачовите места, познати на доктора, собствените му стихове и разкази.
Всичко беше изложено в достъпна, разговорна форма, но далеч от целите, които си поставяха популяризаторите, защото тук се съдържаха спорни мнения, произволни, недостатъчно проверени, но винаги живи и оригинални. Книжките се харчеха. Любителите ги ценяха.
По това време всичко се превръщаше в професия, писането на стихове, изкуството на превода, върху всичко се правеха теоретични изследвания, за всичко се създаваха институти. Появяваха се какви ли не Дворци на мисълта, Академии за художествени идеи. В половината раздути учреждения от този тип Юрий Андреевич се водеше доктор на щат.
Двамата с Вася тогава още бяха приятели и живееха заедно. През това време смениха много и различни квартири, полусрутени коптори, един от друг по-негодни за живеене и неудобни.
Още щом пристигна в Москва, Юрий Андреевич отиде в старата къща на Сивцев Вражек, където, както подразбра, близките му дори не се отбили пътьом през Москва. Екстернирането им беше променило всичко. В стаите, бивша собственост на доктора и на семейството му, се бяха настанили други хора и той не намери нито свои вещи, нито вещите на семейството си. Всички го избягваха като опасен познайник.
Маркел се беше издигнал и вече не живееше на Сивцев Вражек. Той беше станал комендант в Мучной квартал, където според сегашното му положение се полагаше за него и семейството му началническа квартира. Но той предпочиташе да живее в старата портиерска стая с пръстен под, изправно водоснабдяване и грамадна руска печка, заела почти цялото помещение. Във всички околни сгради през зимата се пукаха тръбите на водопровода и отоплението, само в портиерната беше топло и водата не замръзваше.
През това време в отношенията на доктора и Вася настъпи известно охладняване. Вася твърде много напредна. Той започна да говори и да мисли съвсем различно отпреди, не както говореше и мислеше босото дългокосо момче на река Пелга във Веретенники. Очевидните, априорните истини, провъзгласени от революцията, все повече го привличаха. Не твърде ясната, образна реч на доктора започна да му се струва глас на неправотата, обречена и осъзнаваща слабостта си — и затова уклончива.
Докторът обикаляше ведомствата. Той движеше два въпроса. За политическата реабилитация на близките си и узаконяване възможността за завръщането им в родината; и за задграничен паспорт за себе си и разрешение да замине при жена си и децата си в Париж.
38
Училище за подготовка на художници с декоративно-приложен профил (основано през 1825 г. от граф Строганов). Днес Московско висше художествено промишлено училище. — Б. пр.