— Разпу! Разпу! Сарск бриян! Зибуш! Глюконем! Измен! Измен!
Мадмоазел тайно се гордееше с тази огън жена с остър език. Двете изпитваха взаимна нежна привързаност и непрекъснато се караха.
5
Юрий Андреевич постепенно се подготвяше за отпътуването, обикаляше къщите и учрежденията, където трябваше да се сбогува с някого и да си извади нужните документи.
По това време на път за армията в града пристигна новият комисар на тази част от фронта. Разправяха за него, че още е същинско дете.
Бяха дните на подготовка за ново настъпление. Трябваше да се постигне прелом в настроенията на войнишките маси. Затягаха войските. Създадоха се военно-революционни трибунали и се възстанови смъртното наказание, наскоро преди това отменено.
Преди отпътуването докторът трябваше да се обади и на коменданта, чиято длъжност се изпълняваше в Мелюзеев от военния началник, „околийския“, както го наричаха за по-кратко.
При него обикновено ставаше страшно стълпотворение. Хората не се побираха в коридора и в двора и задръстваха половината улица, пред прозорците на учреждението. До бюрото не можеше да се стигне. От тътена на стотиците гласове нищо не се разбираше.
Но сега не беше приемен ден. В празната и тиха канцелария писарите, недоволни от все по-усложняващото се деловодителство, мълчаливо пишеха и се споглеждаха присмехулно. От кабинета на началника се чуваха весели гласове, сякаш вътре, разкопчали куртките, се черпеха с нещо разхладително.
Оттам излезе Галиулин, видя Живаго и като се приведе с цялото си тяло, сякаш щеше да се затича, повика доктора да сподели тамошното оживление.
Докторът все едно трябваше да влезе в кабинета за подпис на началника. Там намери всичко в най-артистичен безпорядък.
Сензацията на градчето и героят на деня, новият комисар, вместо да продължи към целта на назначението си, се намираше тук, в кабинета, който нямаше нищо общо с животрептущите проблеми на щаба и с оперативните въпроси, и изправен пред администрацията на военно-писарското царство, ораторствуваше.
— А ето и още една наша звезда — каза околийският, за да представи доктора на комисаря, който не го и погледна, изцяло запленен от себе си, а околийският промени позата си само колкото да подпише протегнатия от доктора документ, след което си я възвърна и с любезен жест посочи на Живаго ниската мека табуретка в средата на помещението.
От присъствуващите само докторът се разположи в кабинета човешки. Останалите седяха един от друг по-чудновато и разпасано. Околийският, подпрял главата си с ръка, по печорински беше полегнал до писалището, помощникът му се беше настанил на страничната облегалка на канапето, подвил крака като в дамско седло, Галиулин бе яхнал стола и прегърнал облегалката, бе положил на нея глава, а младият комисар ту се вдигаше на мускули на перваза на прозореца, ту скачаше и като пумпал, без нито за миг да млъкне и движейки се през цялото време, ситнеше из кабинета. Говореше неспирно. Ставаше дума за бирючевските дезертьори.
Слуховете за комисаря се оказаха верни. Той беше тъничък и строен, още неоформен юноша и като свещица пламтеше от най-възвишени идеали. Разправяха, че бил от добро семейство, ако не и син на сенатор, и през февруари един от първите повел ротата си в Държавната дума. Презимето му беше Гинц или Гинце, докторът не можа ясно да чуе, когато ги запознаха. Комисарят имаше правилен петербургски изговор, със съвсем ясна дикция, леко остзейска15.
Беше с тесен френч. Сигурно му беше неудобно, че е толкова млад, и за да изглежда по-възрастен, кривеше презрително лице и нарочно се гърбеше. За целта бръкваше дълбоко в джобовете на брича и вдигаше острите си рамене с нови неочупени пагони, при което фигурата му ставаше наистина по кавалерийски изчистена, така че можеше да се очертае от раменете до краката с две събрани долу линии.
— На железопътната линия, на няколко гари оттук, е разположен казашки полк. Червен и предан. Ще ги извикат, ще обкръжат бунтовниците и готово. Командирът на корпуса настоя за най-скорошното им обезоръжаване — докладва околийският.
— Казаци? В никакъв случай! — избухна комисарят. — Да не сме деветстотин и пета година, каква е тази дореволюционна реминисценция! Тук сме на противоположни позиции с вас, тук вашите генерали са се престарали.
— Още нищо няма налице. Това са само планове и предположения.
— Имаме уговорка с военното командуване да не се намесваме в оперативните разпоредби. Няма да отменя казаците. Да речем. Но от своя страна ще предприема някаква крачка, каквато ми диктува благоразумието. В землянки ли са там?