Аз не храня илюзии, че тези глави ще успеят да обяснят окончателно историческото развитие на всички континенти през последните тринайсет хилядолетия. Очевидно това не може да се постигне в рамките на една книга, даже и да знаехме всички отговори (с което, уви, все още не можем да се похвалим). В най-добрия случай тази книга би могла да набележи различните групи екологически фактори, в което, поне според мен, се състои до голяма степен и отговорът на въпроса на Яли. А признаването на тези фактори ще ни помогне да уточним и кое все още остава необяснено, като разбирането му ще остане задача за идните поколения.
В заключителната част, „Бъдещето на човешката история като наука“, са представени някои компоненти на въпросния „остатък“, включително и проблема за различията между различните части на Евразия, ролята на културните фактори, нямащи отношение към околната среда, и ролята на отделните индивиди. Може би най-големият от тези нерешени проблеми се състои в утвърждаването на човешката история като самостоятелна дисциплина — наред с такива вече утвърдени исторически дисциплини като еволюционната биология, геологията и климатологията. Изучаването на една така мащабна история предполага и доста по-сериозни проблеми, но в интерес на истината със същите предизвикателства са се сблъсквали и всички вече утвърдени исторически дисциплини. Затова и методите, развити в някои от тези сфери, може да се окажат полезни и по отношение на човешката история.
Надявам съм, че вече съм успял да убедя читателя, че историята не се състои в „навързването на отделните факти“, както би се изразил някой циник. В нея действително съществуват и по-мащабни модели и търсенето на тяхното обяснение е не само ползотворно, но и едно доста вълнуващо занимание.
Част I
От Едем до Кахамарка
Глава I
Подреждането на стартовата линия
Една удобна отправна точка, от която можем да сравним историческото развитие на отделните континенти, е моментът около 11 000 г. пр.Хр.3 Тогава се наблюдават първите наченки на уседнал живот в някои части на света. Това е и първата по-сигурна дата, свързана със заселването на американския континент, бележеща също така края на Плейстоцена и последната Ледникова епоха, както и началото на това, което определяме като настоящата епоха. Впрочем доместикацията („одомашняването“) на растения и животни вече е била започнала преди няколко хилядолетия ако не повсеместно, то поне в една част на света. В такъв случай можем ли да кажем, че още на този ранен етап хората от някои континенти вече са имали известна преднина и дори отчетливо преимущество пред останалите?
Ако е така, може би тъкмо тази преднина, увеличила се неимоверно през последните 13 000 години, ще ни даде и отговор на въпроса на Яли. Ето защо в тази глава ще направим една кратка разходка из продължилата милиони години човешка история на всички континенти, започвайки от зората на човечеството и стигайки до споменатия момент отпреди тринайсет хилядолетия. Ще се постарая да обобщя всичко това в рамките на двайсетина страници, като, разбира се, няма да задълбавам в подробности, а ще отбелязвам само това, което ми се струва по-важно за целите на тази книга.
Нашите най-близки роднини в естествения свят са тримата най-едри днешни представители на човекоподобните маймуни: горилата, обикновеното шимпанзе и шимпанзето-пигмей (известно и като бонобо). Фактът, че те се срещат единствено в Африка, подкрепен и с множество палеонтологически данни, показва, че най-ранните стадии на човешката еволюция са протекли именно на този континент. Тоест човешката история като нещо отделно от животинската е започнала в Африка преди около седем милиона години (оценките на учените се колебаят между пет и девет милиона, затова ще се спрем на средната величина). По това време една популация на африкански маймуни се е разделила на няколко подгрупи, една от които продължила да еволюира, за да се превърне в днешните горили, друга — в шимпанзета, а трета — в хора. По всяка вероятност клонът на горилите се е отделил от общия генеалогичен ствол още преди разделението на шимпанзета и хора.
Данните на палеонтологията показват, че преди около четири милиона години кривата на еволюционното развитие, довела и до нашата поява, рязко е подскочила нагоре, а след още милион и нещо ръстът на нашите предци и относителният обем на мозъка им са започнали да се увеличават. Тези прачовеци са станали известни в науката като Australopithecus africanus, Homo habilis и Homo erectus и най-вероятно са еволюирали един в друг в същата последователност. Макар и Homo erectus, или стадият, достигнат преди около 1,7 милиона години, по ръст да се е доближавал най-плътно до нас, съвременните хора, обемът на мозъка му е бил едва наполовина от този на нашия. Употребата на каменни сечива е станала обичайна практика още преди 2,5 милиона години, но тук е редно да поясним, че в повечето случаи това са били каменни отломки, откъртени или просто отчупили се от други, по-големи камъни. В чисто зоологически план Homo erectus е бил нещо повече от маймуна, но по-малко от съвременния човек.
3
Под датите от последните 15 000 години, цитирани в тази книга, следва да се разбират т.нар. „калибрирани радиовъглеродни дати“, а не конвенционалните „некалибрирани“ дати. Разликата между тези два типа ще бъде разяснена в Глава V. Смята се, че калибрираните се доближават по-плътно до действителните календарни дати. Читателите, свикнали с „некалибрирани“ дати, ще трябва да отчитат въпросното разграничение всеки път, когато попаднат на някоя наглед „погрешна“ дата, т.е. по-стара от тази, която те вече знаят от научната литература. Например археолозите обикновено датират зараждането на кловиската култура в Северна Америка около 9000 г. пр.Хр., т.е. преди единайсет хилядолетия, а датата, която посочвам аз, е ок. 11 000 г. пр.Хр., т.е. преди тринайсет хилядолетия — това разминаване се дължи на факта, че по-често цитираната дата е „некалибрирана“. — Б.а.