5 и други подобни, дето се печатаха невинни политически съобщения и анекдоти, едва ли не за Термопилите и за персийския цар Дарий. Тук, напротив, навсякъде личеше буйно перо. Въпроси след въпроси, възражения след възражения — сякаш всеки се ежеше с все сила: един заплашваше с близка промяна в живота и вещаеше разрушаване на държавата; всяко едва забележимо движение и действие на камари или министерства се разрастваше в движение с огромен размах между враждуващите партии и отекваше в списанията едва ли не като отчаян вик. Когато ги четеше, италианецът усещаше дори страх и мислеше, че още утре ще избухне революция, излизаше зашеметен от читалнята и само Париж със своите улици можеше в миг да разсее от главата му цялото това бреме. Трептящият по всички неща блясък на града и пъстрото движение след това тежко четене приличаха сякаш на леки цветчета, цъфнали по ръба на пропаст. Той мигом се отдаваше цял на улицата и ставаше във всяко отношение като другите зяпльовци. Зяпаше пред току-що цъфналите в своята пролет светли, въздушни продавачки, с които бяха изпълнени всички парижки магазини, сякаш строгата външност на мъжете беше неприлична и би била като тъмно петно зад грамадните стъкла. Гледаше как примамливо изискани тънки ръце, измити с всевъзможни сапуни и блестящи, загъваха кесийки с бонбони, като през същото време очите светло и втренчено се взираха в минувачите, как на друго място се очертаваше русокоса главица, живописно наведена, отпуснала дълги ресници над страниците на моден роман, без да забелязва, че около нея са се събрали цяла купчина млади хора, които разглеждат въздушната й снежна шийка и всяко косъмче на главата й и гълтат всеки трепет на гърдите й, причинен от четенето. Зяпаше и пред книжарницата, дето върху хартия с цвят на слонова кост тъмнееха като паяци черни винетки, нахвърляни смело, пламенно, тъй че понякога не можеше да се разбере какво е написано там и странните букви приличаха на йероглифи. Зяпаше и пред една машина, която сама заемаше цял магазин и се движеше зад кристалното стъкло, като въртеше огромен валяк, който разстилаше шоколад. Зяпаше пред дюкяните, дето по цели часове стояха парижките крокодили, пъхнали ръце в джобовете и разтворили уста, дето се червенееше между зеленина грамаден морски рак или се издигаше напълнена с труфели пуйка с лаконичния надпис: 300 fr., и се мяркаха златистите перки и опашки на жълти и червени риби в стъклени вази. Зяпаше и по широките булеварди, които минаваха царствено през целия тесен Париж, дето сред града се издигаха дървета, високи колкото шестетажни къщи, дето по асфалтовите тротоари се изсипваха чужди тълпи и куп доморасли парижки лъвове и тигри, невинаги вярно описвани в повестите. И като се назяпваше с удоволствие и до насита, отиваше в ресторанта, дето вече отдавна огледалните стени светеха от газа, като отразяваха безброй дами и мъже, които разговаряха шумно около малките масички, пръснати из залата. След вечерята бързаше за театър, като не знаеше само в кой театър да отиде; всеки от тях си имаше своя знаменитост, свой автор, свой актьор. Навсякъде имаше нещо ново. Тук блестеше водевил, жив и лекомислен като самия французин, всеки ден нов, който се създава само за три минути свободно време и който разсмива от началото до края благодарение на неизчерпаемите прищевки на веселите актьори; там — пламенна драма. И той неволно сравняваше сухата, мършава драматична сцена на Италия, дето повтаряха все същия старик Голдони, когото всички знаеха наизуст, или пък новите комедийки, толкова невинни и наивни, че дори детето би се отегчило от тях; сравняваше тяхната крееща група с това живо, припряно наводнение от драми, дето всичко се ковеше, докато е горещо, дето всеки се страхуваше само да не би неговото ново произведение да е вече изстинало. След като се бе смял, вълнувал и гледал до насита, уморен и смазан от впечатления, той се връщаше вкъщи и се тръшваше на леглото, което, както се знае, е единственото необходимо нещо за французина в неговата стая: за кабинет, обед и вечерно осветление той използва публичните места. Ала князът не бе забравил да съчетае с това разнообразно зяпане умствените занятия, за които душата му жадуваше нетърпеливо. Той почна да слуша всички знаменити професори. Живата реч, често пъти възторжена, новите гледища и схващания, подчертани от красноречивия професор, бяха неочаквани за младия италианец. Той чувстваше как булото пред очите му почва да пада, как предишните несъзирани неща сега се възправяха пред него в друг, ярък вид и неговите нищожни, придобити от по-рано знания, които у повечето хора обикновено изчезват без всякакво приложение, се пробуждаха и погледнати с други очи, оставаха завинаги в паметта му. Той не пропусна също така да чуе ни един знаменит проповедник, публицист, оратор, споровете в камарите и всичко, с което гръмливо шуми Париж в Европа. Макар че невинаги имаше достатъчно средства, тъй като старият княз му пращаше пари като на студент, а не като на княз, той все пак успя да бъде навсякъде, да намери достъп до всички знаменитости, за които тръбят европейските вестници, като се повтарят един друг, дори видя лицата на ония модни писатели, от чиито странни произведения беше поразена, заедно с другите, неговата буйна млада душа и в които на всички се струваше, че долавят звуците от още недосегнати струни и неуловими досега прояви на страсти. С една дума животът на италианеца потече нашироко и многостранно се сля с целия грамаден блясък на европейската дейност. Едновременно, в един и същ ден, безгрижно зяпане и тревожно пробуждане, лекомислено занимание на очите и напрегнато — на ума, водевил в театъра, проповедник в черквата, политическа вихрушка на списания и камари, ръкопляскания в аудитории, разтърсващият шум на оркестъра от консерваторията, въздушният блясък на балетната сцена, гръмоленето на уличния шум — какъв исполински живот за двайсетгодишния юноша! Няма по-хубаво място от Париж; за нищо на света той не би сменил тоя живот. Колко весело и приятно е да живееш в сърцето на Европа, дето дори само да вървиш, се издигаш по-нагоре и се чувстваш като член на великото световно общество! Мяркаше му се дори мисълта да се откаже съвсем от Италия и да остане завинаги в Париж. Сега Италия му се струваше някакъв тъмен, плесенясал кът на Европа, дето бе заглъхнал всякакъв живот и всякакво движение.