— Ще е адски трудно да я изкатерим. А и почти няма за какво да се хванеш.
Тренкавел прокара пръсти по зида и се замисли. Стената и контрафорсът се срещаха под прав ъгъл. Можеше да изпъне тялото си между тях, като опре гърба си в контрафорса, а краката си — в стената. Щеше да е като изкачването на връх Айгер в Алпите, само че сега щеше да стъпва под ъгъл по стената, което беше много по-мъчно.
— Докладвай местоположението си, Бенет — чу се глас.
Раймон и Джейми се вцепениха. Гласът идваше от радиостанцията на куртката на убития.
— Чуваш ли ме, Бенет? Обади се. Край. Бенет?!
Пилотът погледна Тренкавел.
— Какво ще правим?
— Ако не отговорим, ще изтълкуват прекъсването на връзката като сигнал за опасност. — Французинът плъзна поглед по стената. — Ще дойдат да проверят.
— Докладвай, Бенет!
Камерън кимна, вдигна радиостанцията и натисна контактния бутон.
— Тук Бенет — тихо произнесе той. — При мен е спокойно.
Последва дълго мълчание, после гласът се чу отново:
— Дай ми паролата, Бенет!
Джейми се обърна към Тренкавел.
— А сега?
— Е, хайде, mon ami. — Раймон извади 12,7 милиметровия пистолет „Дезърт Ийгъл“ от презраменния си кобур. — Дай им паролата.
Камерън се ухили и отново натисна бутона.
— Значи искаш паролата, а? Какво ще кажеш за това: „Ето сив кон…“
Тренкавел се засмя и довърши цитата:
— „… и върху него ездач, чието име беше смърт“22. — Зареди оръжието, прибра го в кобура и се закатери по стената.
— Давай, Раймон! — прошепна Джейми. — Давай, по дяволите! Всеки момент ще ни дойдат гости.
43.
— Васкес! — извика Деджагър по радиостанцията, докато тичаше. — Чуваш ли ме? Васкес!
— Васкес слуша, полковник.
— Паролата?
— Гарван.
— Криптирана връзка…
— Ясно, полковник.
— На територията на замъка са проникнали чужди лица! — каза родезиецът. — Пусни решетката, застани на пост на портата и чакай Мак. Той ще ме замества, докато сляза при вас. Бързо!
— А жената, която охранявам?
— Зарежи я тая шибана курва, индианецо! Бързо!
Деджагър превключи канала.
— Мак, чуваш ли ме?
— Мак слуша, полковник.
— Паролата?
— Гарван.
— Криптирана връзка.
— Слушам.
— Местоположение?
— Завивам на северозападния ъгъл.
— Върни се обратно! Имаме гости. Бенет е извън играта. Пипнали са го при западната стена. Иди при портата, там е Васкес, после върви в къщата и заключи навсякъде. Руснакът и Ханвърс ще останат при Главния. Ти също не се отделяй от него. Прати Борис на главния вход, а Ханвърс да заварди входа откъм кухнята. Можеш да разчиташ на Ханвърс. Ясно ли е?
— Тъй вярно, полковник.
— Шести, край на връзката.
Деджагър продължи да спринтира покрай зъберите на стената и междувременно се свърза с руснака.
— Докато дойде Мак, двамата с Ханвърс не се отделяйте от Главния и книгата. Ясно ли е?
— Бъдат на сигурно място в мечешка прегръдка на Борис, полковник.
Към средата на южната стена родезиецът забави ход, спря и приклекна на едно коляно, стиснал заредения си автомат. Осветената от прожекторите подковообразна ивица около замъка свършваше внезапно с безкрайната чернота зад скалите.
Той впери очи в мрака и тестисите му се свиха. Злокобното усещане го върна в Африка… Краят на гората, по-черна от нощта, на отсрещния бряг на река Шаше, където терористите от Революционната армия на народа на Зимбабве търпеливо чакаха да убият всичко, което мръдне…
Пъхна радиостанцията в джоба си и се приведе зад един каменен блок, който се подаваше от стената като стъпало. Разгъна приклада на калашника си, превключи предпазителя на автоматична стрелба с по три патрона и се прицели към западната, гледаща към морето страна на крепостта.
Кошмарът я събуди. Мъглите на съня се завихриха, разкъсаха се и отлетяха като валма дим… Нещо за Джейми и онази проклета книга… Бяха го ранили…
Тя разтърси глава, стана от леглото и нервно започна да крачи из стаята. Когато се обърна за поредната обиколка, забеляза на плочата върху камината кристална гарафа с тъмна течност. До нея имаше малка чаша за бренди.