— Добре ли сте, господин Касиди?
— Не, Деджагър! Изобщо не съм добре, мамка му! — изхриптя милиардерът, като плюеше кръв. — Онова копеле ме намушка, по дяволите! Ти трябваше да ме охраняваш, а оня ме намушка!
— Успокойте се. Къде е тоя скапаняк?
— Зад масата до камината.
Последва напрегнато мълчание, което се проточи… три секунди… минута… Продължаваше да цари абсолютна тишина…
Тежката масичка за сервиране изхвърча през вратата с оглушителен трясък! Мъжът, който я буташе отзад, обсипвайки пътя си с автоматичен огън, блъсна импровизираната си стенобойна машина право към Тренкавел. Тази тактика изненада французина и той залегна на пода в мига, в който куршумите пръснаха прикритието му на трески. След като противникът му изпразни пълнителя си, Раймон вдигна пистолета си, но връхлитащата количка се вряза като танк в останките от масата и изби мощния „Дезърт Ийгъл“ от ръката му.
В момента, в който Тренкавел скочи на крака, мъжът го сграбчи за кръста и го повали в камината сред дъжд от искри. Едва когато се изтъркаляха в средата на библиотеката, французинът усети, че си е изгорил ръката.
Като събаряха маси и столове, всеки вкопчен в гърлото на другия, двамата неколкократно се блъснаха в книжните лавици покрай стените — томовете се посипаха по пода. Раймон хвана противника си за китката, извъртя се и се освободи от хватката му.
Сякаш по взаимно съгласие двамата се отдръпнаха един от друг, измъкнаха ножовете си и заеха стойка с оръжие, плътно притиснато към тялото в дясната ръка, и с вдигната в блок лява.
Леко приклекнали, започнаха да се обикалят. Кимнаха си. И двамата владееха до съвършенство изкуството на боя с нож и за тях този танц на смъртта беше също толкова важен елемент от ритуала, колкото и кръвта.
44.
Катлийн бързаше към главната сграда, почти забравила желанието си да избяга, забравила дори страха си. Тласкаше я една-единствена мисъл: трябваше да вземе древната пророческа книга.
Пристъпваше покрай сградите в североизточния ъгъл на замъка. Стигна до едно хъмви и приклекна между него и едно кално атеве, за да изчака края на стрелбата. Когато гърмежите най-после стихнаха, се изправи. Някак си трябваше да се добере до…
— Ей, Кат, какво е намислила прелестната ти главичка?
Тя се завъртя рязко.
— Джейми!
Втурна се към него и го прегърна. Едва тогава видя разкъсаните му панталони и стичащата се по крака му кръв.
— Господи, Джейми…
Накара го да седне зад хъмвито.
— Как успя да… Ти ли вдигна такава тупурдия?
— С малко помощ от един приятел… е, не точно приятел.
— Кой?
Камерън я погледна със странна усмивка.
— Двамата с онзи, който ни залови при Лох Ба, проследихме хеликоптера с моя хидроплан. Казва се Раймон Тренкавел. Идва за книгата.
— Какво?!
— За да те измъкна оттук, трябваше да сключа сделка…
— С дявола!
— Бих продал и душата си, за да те спася, Кат.
В очите му заблестяха сълзи и тя го погали по бузата.
— Но той е убиец, Джейми!
— Без него нямаше да стигна дотук. Категорично. Той иска само проклетата книга.
— Е, няма да я получи!
Катлийн разкъса крачола му, огледа раната на светлината на прожекторите и установи, че куршумът е минал през бедрения мускул, без да засегне костта. Свали шала от шията си, уви го около раната и го стегна като турникет.
— Съжалявам, Джейми, знам, че боли.
— Виж сега — отвърна пилотът, като потрепери от болка, — онази… онази холивудска глупост, „Това е само повърхностна рана“23, сигурно е написана от сценаристи, които никога не са правили нещо по-опасно от това да си разбъркат мартинито. — Устните му се извиха в онази негова прелестна дяволита усмивка. — Но пък и аз не съм Джон Уейн. Нали?
— Уф, я млъквай. Ужасно се притеснявах. Мислех, че… — Тя вдигна ръката му и я целуна, което го накара да се вцепени.
— Оох… Кат, би могла да си малко по-внимателна…
Катлийн забеляза странните ъгли, под които бяха извити палецът, показалецът и средният му пръст.
— Боже господи! Я си виж ръката! Как…
— Сигурно съм паднал, когато ме раниха. Ъъъ… нямам представа.
Тя поклати глава.
— Здраво място не ти е останало.