Погали я по лицето.
— Не се бой. Не мога да го обясня, обаче Раймон няма да ни направи нищо лошо. Даже заради книгата.
— Кимна към кутията с кодекса. — Разбираш ли, аз съм му приятел. — И се засмя немощно.
— Защо толкова му трябва тази книга?
— С нейна помощ иска да унищожи Църквата. Обвинява Църквата за смъртта на сестра си и майка си.
— Какво общо има Църквата…
Джейми вдигна здравата си ръка.
— Тази история е за някой друг път.
— На бас, че ще използва предсказанието за две хиляди петдесет и шеста година — каза Катлийн. — Това ще е неговото оръжие.
— Какво ще се случи през две хиляди петдесет и шеста?
— През тази година в Южна Франция…
Той докосна устните й с показалец.
— Като се замисля, скъпа, незнанието е дар Божи. Пък и за мене това няма да има значение. До петдесет и шеста или ще съм също толкова мъртъв, колкото е Юлий Цезар, или ще съм убеден, че деменцията е нова игра, която съм изобретил аз. — Посочи крака си. — Хайде, свърши си мръсната работа, докторе.
— Преди да дезинфекцирам раната, може би не е зле да пийнеш малко от това. — Катлийн му подаде уискито „Гленфарклас“, което беше извадила от аптечката.
— Благодаря. Като се има предвид какви премеждия преживяхме и раните, които получих, заслужавам някоя и друга глътка. — Той развъртя капачката и надигна бутилката.
— Знаеш ли, това уиски е прекалено хубаво, за да седи в аптечка — отбеляза археоложката.
Камерън избърса устата си с ръкав и скептично повдигна вежди.
— Ако имаш нужда от първа помощ, няма ли да искаш възможно най-хубавото уиски? — Отпи още една, по-голяма глътка и млясна с устни. — Аз определено бих искал.
На светлината на фенерчето Катлийн забеляза, че лицето му малко е възвърнало цвета си.
— Джейми, я ме погледни!
Пилотът се подчини и тя видя, че очите му не са фокусирани.
— Добре. — Катлийн наклони шишенцето с йод над раната. — Имам удоволствието да ти съобщя, че ще те боли много повече, отколкото мен.
— Виж ти каква си била шегаджийка… Ооох! По дяволите! Господи! Защо просто не ми отрежеш шибания крак и да свършим с това?!
— О, за бога, да не си мислиш, че те измъчвам нарочно?
— Абсолютно! Да, ще говоря! Всичко ще ти кажа. Ще пропея като канарче, по дяволите!
Засмя се на собствената си шега, вдигна за наздравица шишето и отпи пак.
Катлийн извади от аптечката антибиотичен крем и изстиска доста от тубичката върху дупката от куршума.
— Не знаех, че си бил такова бебе — каза, докато го превързваше.
— Е, докато ме заливаше с йода, госпожице Найтингейл24, за малко да умра в адски мъки.
Катлийн избухна в смях и залепи последното парче лейкопласт върху превръзката.
— Готов си. Сигурен ли си, че ще можеш да управляваш хидроплана?
Усмивката му се стопи и на лицето му се изписа почти тъжно изражение. В първия момент тя си помисли, че е от раната, но…
— Да — тихо отвърна Камерън. — Аз… Имаш ли ми доверие. Кат?
Тя се вгледа дълбоко в сините му очи.
— Какво искаш да кажеш с това дали… Естествено, че ти имам доверие.
Летяха в мълчание. Зората превръщаше небето в сребро. Катлийн се пресегна и стисна Джейми за ръката. През последните дни се бяха случили невероятни неща, ала тя беше сигурна само в едно: нямаше да допусне този мъж да излети от живота й.
Светът не предлагаше почти нищо сигурно. И малкото живот, който обещаваше, много често се оказваше самоуспокоителна илюзия. Тя вярваше в онова, което съществуваше помежду им, а всяко доверие, стига да е истинско, се печели трудно.
Тихият глас на Джейми я върна в тъмната кабина.
— Знаеш ли, преди малко, когато ме попита дали мога да управлявам хидроплана…
Катлийн отпусна глава на рамото му.
— А ти ме попита дали ти имам доверие.
— Този въпрос ми зададе една жена, която обичах… Много отдавна.
Тя се напрегна и се поотдръпна.
— Попитала те е дали си в състояние да управляваш хидроплана ли?
Камерън кимна.
— Онази сутрин, когато се срещнахме в Единбург… Когато ме намери в лодката… Е, по-късно ти споменах, че съм празнувал нещо като годишнина. Аз…
— Джейми, няма нужда да ми…
— Не знам какво ще се случи с нас, когато се върнем, Кат, но смятам, че трябва да ти кажа… — Той въздъхна и погледна през левия илюминатор.
24
Прочута британска медицинска сестра по време на Кримската война, основоположник на съвременната професия на медицинските сестри. — Б.пр.