— Не повече, отколкото от любящия си баща, професоре. — Махна с пистолета встрани. — Идете до стената.
Археологът не помръдна, но и не се уплаши.
— Вижте, тази книга е нашата светлина в мрака. Нямате право…
— Оръжието ми дава това право. Размърдайте се!
— Съзнавате ли каква полза ще има от този кодекс? Моля ви, оставете ме поне да извлека колкото мога информация от него. Само ще…
— Стига! — Тренкавел пристъпи към него. — Идете до стената, иначе ще ви пръсна мозъка върху тази проклета книга!
Древният том за миг отклони вниманието му и О’Брайън реши да използва тази възможност и се хвърли към него, ала нямаше никакъв шанс.
Пистолетът изпука глухо и куршумът улучи професора малко под рамото, завъртя го кръгом и го повали.
Раймон погледна проснатия на пода учен. Знаеше, че трябва да го довърши. Вдигна оръжието и се прицели в челото на жертвата си… но за пръв път в живота си усети студената стомана на спусъка.
Фигурата на пода постепенно избледня и стаята сякаш помръкна. През мъглите на времето се промъкна спомен, който започна да придобива плътност и форма…
Целеше се с прашката си в катерица, която гризеше лешник високо в клоните на една бреза…
— Недей, Раймон — тихо го помоли Елен. — Нека си живее… Заради мене. — Той усети дланта й върху своята и отпусна прашката.
Тренкавел се усмихна на ранения професор и вдигна предпазителя на пистолета.
— Благодарете на Елен, мосю.
Прибра оръжието в кобура и се приближи до масата, за да разгледа древната книга.
Тъкмо заради тази мисия, започнала преди толкова много години, баща му се беше погрижил да усвои до съвършенство хиберно-латински. Само че… Раймон погледна компютъра. Професорът явно имаше нужда от софтуерна помощ.
Екранът показваше току-що прочетения от О’Брайън английски превод на откъса. Тренкавел плъзна поглед по текста и сякаш го разтърси електрически ток. Това беше! Той произнесе думите на глас, за да се увери, че не сънува.
хиляда двеста и петдесет
лета след таз нощ ще открием
целия мрак на нашите души
в дълбока пещера в кралство септимания14…
През прозореца проблеснаха автомобилни фарове.
Той взе един лист, отбеляза мястото на откъса, свали водонепроницаемата кутия от кръста си и прибра книгата в нея. Пасваше идеално, благодарение на Мари Лорне.
Отново пристегна кутията на кръста си — кодексът тежеше повече, отколкото очакваше. Тежеше, да, но нямаше да го затрудни. Той изключи лаптопа, прекрачи ранения и излезе от лабораторията.
21.
Въпреки изпитото уиски Катлийн не можеше да заспи. Стегна колана на халата си и тихо слезе по скърцащото стълбище на хотела. Някогашната странноприемница беше затворена за през нощта. Единствено дишането на археоложката и воят на вятъра в комина на фоайето смущаваха тишината. В камината догаряха въглени, по пода пълзяха криви сенки.
Катлийн бързо мина през бара и слезе по стъпалата към остъкления коридор. В този момент нещо привлече вниманието й през стъклото: прожекторите на абатството осветиха силует на мъж, който прескочи каменната ограда край пътя и се затича към хълмовете покрай Маклауд Сентър.
Тя си погледна часовника. Три и половина след полунощ. Къде можеше да отива някой по това време, за бога?! От хотела до западния бряг на острова имаше само храсталаци и пусти плажове.
— И ти ли не можеш да заспиш?
Археоложката рязко се завъртя. На горното стъпало стоеше Джейми Камерън.
Катлийн се усмихна и поклати глава.
— Не… Бях тръгнала към лабораторията да проверя…
— Кат, преди… когато се отдръпнах… Искам да кажа… Съжалявам, че си отидох просто ей така. Аз…
Тя сведе очи за миг, после вдигна ръка, сякаш за да се защити от ослепителна светлина.
— Не, всичко е наред. Аз би трябвало да ти се извиня. Сигурно съм прекалила със скоча. — Смехът й заглъхна в неловко мълчание.
Пилотът плъзна носа на обувката си по стъпалото като срамежливо момченце.
— Джейми?
Той впери в нея небесносините си очи.
— Тази вечер може би се е получило недоразумение — каза Катлийн. — Навярно заради…
Разнеслият се от лабораторията трясък я накара да млъкне. Още преди Катлийн да се е усетила, Джейми скочи от горното стъпало и се втурна по коридора.
14
Западната част на римската провинция Нарбонска Галия, приблизително обхващаща съвременния френски регион Лангедок — Русийон. — Б.пр.