Папата се наведе напред.
— Игуменката на Кинвара, казвате. И Р д С? Има ли дата?
— Si, sua santità. Хиляда двеста петдесет и пета.
— И в записа се споменава за катари и Йона, така ли?
— Si, sua santità.
— През хиляда двеста петдесет и пета, ваше светейшество, папа е бил Александър Четвърти — поясни Памфили. — Рожденото му име е Риналдо, граф Сени. Или Риналдо ди Сени.
Понтификът се намръщи и отново се обърна към монсиньора.
— Та значи разполагате само с този запис: катари, Йона, игуменката на Кинвара и едно неясно указание за унищожаване на някакво тайнствено писмо. Това ли е всичко?
— При цялото ми уважение, ваше светейшество, задачата ми беше доста мъглява. Не съм сигурен, че това писмо, което се споменава в записа, изобщо е съществувало по времето на убийството. Каталогът е почти толкова древен, колкото и самите документи. С хората ми денонощно претърсваме Архива. — Той въздъхна и поклати глава. — Даже се обърнахме за помощ към Сестрите на свети Винсен дьо Пол и пак успяхме да открием само…
— Свети отче — прекъсна го кардинал Памфили, — характерът на вашето издирване ми е напълно неизвестен, но да намерите нещо конкретно във Ватиканския архив е… В Архива има близо десет километра лавици. Монсиньор Браски може години наред да търси дори само едно писмо със сто души персонал и… — Сви рамене и сведе поглед към пода.
Папата поглади обикновения сребърен кръст, който винаги носеше на шията си, и отново закрачи пред медното разпятие. Префектът на Архива и държавният секретар се изправиха в почтително мълчание. Накрая Светият отец спря пред разпятието с гръб към тях.
— Монсиньор Браски, моля, продължете търсенето. Направете всичко възможно да установите какъв документ е откраднал убиецът.
— Разбира се, sua santità.
— Благодаря, монсиньор. Повече няма да ви задържам.
— Да, разбира се, sua santità. — Той се поклони и прибави: — Бог Отец, Неговият Син и Света Богородица да благословят ваше светейшество. — Отново се поклони, излезе и тихо затвори вратата.
— Кардинал Памфили? — все още обърнат с гръб към него, каза папата.
— Да, santissimo padre8?
— Като държавен секретар на Ватикана, искам да създадете секретен отдел в Службата за археологически проучвания. Неговата функция ще е да следи и докладва лично и единствено на мен за всякакви планирани разкопки на шотландския остров Йона. И назначете в него хора, на които имате абсолютно доверие.
— Да, sua santità, веднага ще се погрижа. Но ако имах по-добра представа за обсега и целите на…
— Не, Армано.
Папата се обърна и погледна своя кардинал. Обикновено топлите му очи бяха студени и непроницаеми.
— Навярно някой ден, скъпи Армано, ще се наложи да узнаеш… Но… — Топлината внезапно се завърна в кафявите очи на Светия отец. — Но не сега, стари приятелю. Защото това знание е бреме, което не бива да носи никой Божи човек, ако не е длъжен.
— И негово светейшество трябва да носи това бреме сам, така ли?
Понтификът отново се обърна към медното разпятие.
— Да — отвърна тихо, пресегна се и докосна разпнатия Христос. — Преди мен на Светия престол са седели над сто и седемдесет наследници на свети Петър, Армано. И всички ние сме крили този ужас в мрака, където му е мястото. Трябва завинаги да го задържим там.
1.
Йона, островче в западната част на шотландските Вътрешни Хебриди, винаги е била известна като могъщо място. Някои твърдят, че усещали вибрации, излъчващи се от хълмовете, пасищата и бърдата, особено по залез-слънце и призори. В митичните пещери и тунели дълбоко под облото хълмче Сехин Мор, в превод Вълшебната могила, живеел мъничкият народ, който нощем излизал и лудувал на лунна светлина. Най-високият хълм, Дун И, бил свято място, на което ангели рисували с облаци картини на нещата, очакващи чистите духом.
Грохотът на прибоя накара професор Том О’Брайън да се обърне и той видя как една необикновено голяма вълна с пенлив гребен се разбива в скалите, защитаващи Порт а’Хурейк. Заливчето носеше името на лодката с корпус от ясенови греди, върху които били опънати животински кожи, лодката, докарала един дълбоко набожен ирландски благородник на Йона преди повече от четиринайсет столетия.