Трябваше да побърза, помисли си той и пристегна ремъка на презраменния си кобур. Пистолетът тежеше повече от предишния „Файв-севън“, който беше изгубил в залива. Сега носеше оръжието на Каосен, 12,7 милиметров „Дезърт Ийгъл“, най-мощния автоматичен пистолет на света.
Беше подарил това забележително оръжие на любимия си прислужник преди година. Усмихна се, като си спомни как туарегът вдигна големия лъскав пистолет над главата си като свята реликва. В съзнанието му се разнесе дрезгавият глас на стария пустинен воин: „Моите туарегски братя от Танезруфт16 никога не са виждали такова оръжие, саид. Оръжие, което издава грохот като самия Аллах…“
Тренкавел въздъхна и докосна раната на скалпа си, получена при удара на лодката в скалата. Продължаваше малко да кърви и той потрепери, докато нахлузваше черната плетена шапка.
На яхтата беше успял да смени мокрия си костюм с камуфлажно облекло и бойна екипировка за студено време и да вземе раница с най-необходимото за оцеляване в тежки условия. Преди да напусне „Жералда“, отвори люковете и я потопи.
По-късно щеше да мисли как да се върне във Франция. След като вземеше книгата. След като убиеше жената.
28.
Над пустошта отекна ритмично ехо и Катлийн напрегна слух, но звукът заглъхна, преди да успее да разбере откъде идва.
Вятърът промени посоката си и тя отново чу тътена, разнесъл се над ниските хълмове. Определено идваше от запад.
Дали полицията не издирваше мъжа със зодиака? Едва ли, особено в такова време. Сякаш за да потвърди мисълта й, поредният порив на вятъра за малко не отнесе баретата й.
Тя се вгледа в посоката, от която беше чула хеликоптера. Бе замесена в смъртта на един, а може би и на двама души, и най-малко й трябваше да я подложат на разпит.
Изкатери се по крайпътния насип и спря до еднолентовото шосе, което минаваше през средата на Мъл. Изкушаваше се да извърви няколкото километра до Грулайн по гладкия път… Обаче…
В далечината се виждаха дърветата на Скарсдейл Уд — огъваха се от ураганния вятър. Пътят през гората определено нямаше да е най-лесният маршрут, но със сигурност щеше да е най-безопасният.
Заизкачва се по поредния стръмен склон, подхлъзна се, падна на едно коляно и пластмасовата кутия с книгата, която висеше на рамото й, я удари по бедрото. Катлийн се надигна и отправи поглед надолу към металносивата пустош и тъмния залив Лох на Кийл.
Кой знае защо, вниманието й се насочи на юг и Катлийн впери очи в тъмната маса от мъгла, буреносни облаци и хълмове. Какво беше това? Приличаше на трептящ сивкав призрак. После вятърът промени посоката си и до ушите й стигна отсеченият грохот на роторите. В следващия миг се появи и самият хеликоптер, бавно описа кръг над едно дере и продължи нататък.
Тя залегна и проследи с поглед зигзагообразния полет на вертолета, който летеше толкова ниско, че храстите се огъваха под изтласквания от витлата му въздух.
Трябваше да побърза. От ниските храсталаци малко по-нагоре по склона стърчеше като островче скала — вкаменена лава от терциерното минало на Мъл. Катлийн се втурна натам и се вмъкна в една пукнатина. Ревът на хеликоптера се приближи и тя силно сви колене към гърдите си, запуши уши заради оглушителния тътен и погледна нагоре. В краткия миг, в който мъглявият силует на машината се извиси над хълма, археоложката зърна фигура на мъж, очертана на фона на отворената врата. Носеше камуфлажни дрехи и на рамото му висеше автомат.
След като вертолетът отмина, тя надникна над ръба на скалата и го видя да изчезва зад пелената от дъжд. Изчака няколко минути, за да се увери, че няма да се върне, измъкна се от скривалището си и с всички сили се затича нагоре по склона.
Скоро пак чу грохот на ротори откъм скалните циркуси в подножието на Бен нан Гауар и след миг светлосивият хеликоптер се появи от долината и се насочи право към нея.
Катлийн погледна към скалите нагоре по склона, после отново към приближаващата се машина. Нямаше да успее. Щяха да стигнат до нея още преди да е преполовила пътя.
За нейна изненада и облекчение вертолетът описа тесен кръг и кацна на един от по-ниските хълмове, точно на козята пътека, която следваше археоложката. Отвътре изскочиха двама мъже и веднага клекнаха. Единият буквално зарови нос в пръстта като ловджийско куче.
Търсеха следи! Нейните следи!
Двамата се върнаха при хеликоптера. Оттам слязоха още двама, а единият от първата двойка се качи. Машината се издигна и се скри зад склоновете на Бен Фада.