— Значи се уговорихме — каза полковникът. — Ние ще чакаме тук, а индианецът и руснакът ще обикалят от отсрещната страна на езерото докато мръкне. — Погледна си часовника. — Дотогава остава по-малко от час. Жената и гаджето й може да са тръгнали и на юг, обаче се съмнявам. Освен това ще ги е страх да се насочат към провлака. Ще си мислят, че сме го завардили. Още не са сигурни колко души са по петите им. Понеже знаят, че имаме хеликоптер, ще потърсят убежище в гората край езерото. И също като нас няма да рискуват с нощен преход в тази пресечена местност. Е, господин Ханвърс, залагам на това, че двамата ще пренощуват тук.
— Защо не продължим издирването през нощта? — попита бившият полицай и се уви още по-плътно в сребристото термоодеяло. — Нали имаме бинокли за нощно виждане?
— Мислех си за това, обаче от двете страни на езерото има гори. А и не искам да хабя гориво само заради нищожната вероятност случайно да ги видим да се препъват в мрака. Както казах, залагам на това, че ще се подслонят тук до сутринта.
Радиостанцията му изпращя.
— Шести, чувате ли ме?
— Да, индианецо — отвърна Деджагър. — На мястото ли сте?
— Намираме се в северния край на гората, Койл на Стройн. Става прекалено тъмно, за да търся следи. Мога да си светя с фенерче, само че рискувам обектът да ме види.
Полковникът се замисли за миг, после натисна контактния бутон.
— Втора група, преустановете търсенето за през нощта. По първи зори тръгнете по брега и внимавайте за хидроплана. Гаджето й, дето спаси готиното й задниче, може да се окаже пилотът на същия този хидроплан. Искам да покрием западния бряг. Претърсете развалините на замъка. После продължете покрай Гленканъл. В шест и половина хеликоптерът ще ви чака там, където реката се влива в езерото.
— Разбрано — отвърна Васкес.
— Шести, край на връзката.
Мрачните внушителни развалини на замъка Клахейг на върха на хълмистия полуостров се извисяваха над Катлийн като черна сянка, която изплуваше от спускащата се нощ. Край руините ромолеше поток — вливаше се в тих вир, който постепенно се разширяваше и се свързваше с мъгливото езеро Лох Ба.
Въпреки не особено големите размери на самия замък археоложката беше убедена, че някога с бил непристъпна крепост, като се имаше предвид, че вирът и езерото са го защитавали естествено от три страни и че от върха е можел да контролира целия район. Сега обаче неговите стени, бастиони и кули бяха порутени и покрити с мъх и бръшлян. Централното укрепление й напомняше с цилиндричните си зъбери за огромен черен гарван, очертал се на фона на тъмносивото небе.
Джейми вдигна раницата и спалните чували, които бяха взели от хидроплана, и побутна Катлийн с рамо.
— Какво ще кажеш за моя омагьосан замък? По времето на Джон от Айла е бил една от основните твърдини на лордовете на Островите17.
Тя погледна пластмасовата кутия с книгата, после отново мрачните руини. В момента от мисълта и за двете я побиваха тръпки.
— Е? — подкани я Камерън.
— Не ти ли се струва, че има малко зловещ вид?
— Ако е обитаван от призраци, те трябва да са шотландци и следователно истински джентълмени — подсмихна се пилотът.
Шегата му обаче не можеше да направи мястото по-приветливо.
— Джейми, защо просто не излетим с хидроплана?
— Вече ти казах, Кат, бурята е прекалено силна. И без това едва успях да стигна дотук. Насрещните ветрове от планините адски затрудняват излитането от Лох Ба. А в такова време това ще е чисто самоубийство. Повярвай ми, трябва ни само един огън и в добрия стар замък Клахейг ще сме на топло и сухо.
— Огън ли? Няма ли да видят огъня в тъмното? Онези хора сигурно още ни преследват.
— Ще си направим бивак в някогашната тъмница на замъка. В тавана й има дупка, май че от гюле, която е идеален комин. Хайде, ще видиш.
Катлийн го последва през останките от сводестата порта и двамата влязоха във вътрешния двор, минаха между ерозиралите каменни блокове, пръснати хаотично сред сухите храсти и тръни, и се насочиха към отворения вход на централната сграда.
Камерън извади фенерчето си и я поведе надолу по тясно и стръмно вито стълбище. Въпреки светлината на фенерчето археоложката трябваше да се опира с ръце на влажните стени, за да пази равновесие.
Спускаха се дълго и накрая стигнаха в малко, постлано с плочи помещение, в което миришеше на стар пушек. Джейми насочи лъча на фенерчето към огнище, направено от извадени от пода плочи и оградено с камъни. Отстрани бяха струпани дърва. Върху горната плоча на огнището беше поставен голям тиган.
17
Джон Макдоналд (поч. 1386) — глава на клана Доналд, смятан за пръв от лордовете на Островите, средновековни владетели на западното крайбрежие и островите на Шотландия. — Б.пр.