… на погубването на хора зароди тяхната
кръв ще отговорят с метални птици що
огън сипят от небето от гнездата на
цивилизованите народи те ще излетят…
Археоложката кимна. Войната на Балканите.
Следваше подобно пророчество.
… есенното равноденствие гневът на народа
ще изригне и той ще прогони свинята от града
що римляните наричаха сингидунум19 град от
сърби обитаван защото народът глас ще
надигне за свобода…
Катлийн се подсмихна. Старият Броихан отново беше познал. Милошевич определено бе свиня!
Тя продължи нататък във времето…
хиляда сто деветдесет и пет лета след
осемстотин и шестото лято от
възкресението на господ бог птиците
на войната връз най-долните от злите хора ще
се спуснат в земята на изток от
пустинята каракум и на юг от река окс20
в древни времена наричана бактрия понеже
омраза намериха там где търсиха бог ала ето
великото западно кралство и неговите братски
народи ще вдигнат могъщи мечове и ще съсекат
злото що мъжете на омразата свято наричат
Афганистан, помисли си Катлийн, и войната срещу джихадистите и талибаните, „най-долните от злите хора“. Зае се да превежда поредното предсказание. 2003-та година. Въведе в компютърната програма няколко неясни хиберно-латински думи, премести курсора върху командата „Превод“ и натисна ентър.
… ще поразят злия крал западните войни железни
коне яздят те и бронзови птици ще поведат
към града на река тигър в сърцето на абасидския
халифат злия цар ще пленят ала земята размирна
ще остане и много герои от западното кралство
ще загинат от ръцете на убийци
Катлийн сви устни. Онази проклета война в Ирак. „Земята размирна ще остане…“ Страхотно!
Натъжена от многото преведени пророчества, които се бяха сбъднали, тя продължи към 2005-а година. Започна да чете следващото предсказание и веднага я обзе паника. Сега знаеше какво изпитва сърна, попаднала под лъчи на автомобилни фарове.
Препрочете откъса, отмести рамото на микроскопа, отдръпна се от книгата и обгърна тялото си с ръце, сякаш иначе имаше опасност да се разпадне на парчета.
— Какъв е бил този Броихан? — промълви тихо. — Какъв е бил, по дяволите?!
— Моля? — попита Касиди, който се разхождаше пред бумтящата камина, и дойде при нея. — Изплюйте камъчето, докторе. Какво прочетохте току-що?
— Не… не съм сигурна. — Тя се прокашля и го погледна. — Монахът предрича откриването на тази книга.
— Господи, тъкмо за това говореше Пами… — Касиди отиде при камината и впери поглед в пламъците. После, без да се обръща към нея, нареди: — Прочетете ми текста дума по дума.
Катлийн отмести стола си назад.
— Коя е тази Пами, по дяволите?
— Просто ми прочетете текста.
— Хайде, Касиди. Коя е тя?
— Не е ваша работа, мамка му!
— Няма да ви преведа нито ред, докато не ми кажете.
Милиардерът рязко се обърна и щракна с пръсти.
— Като нищо можете да се превърнете в сочна плячка за ония наемници, награда задето ми донесоха книгата! Благоразумно обмислете положението, в което се намирате, професоре, преди да ми поставяте каквито и да е условия.
Пред очите й се мярна руснакът с татуираната сълза.
— Да не би тази Пами да поставя под съмнение достоверността на книгата? — доста по-кротко попита тя.
— Напротив, потвърждава я. — Устните му отново се разтеглиха в ледена усмивка. — Но какво значение има това за вас?
Той се ухили и оголи идеалните си, неестествено бели зъби — предупреждение, което Катлийн схвана с пронизваща сърцето й яснота. Никога нямаше да напусне замъка Бейра жива.
39.
Раймон Тренкавел се взираше във водораслите, бележещи максималното равнище на прилива — лъщяха на късното слънце като смарагдов пръстен.
Двамата чакаха спускането на нощта, за да се отправят към замъка. Той вдигна поглед към лилавото небе, после се обърна към пилота.
От известно време Камерън наблюдаваше отдръпващата се вода, загрижен, че една остра скала може да пробие корпуса на хидроплана му.