— Същото е и с тази криза. Западните икономики и еврото са къщата с нестабилните колони, а американската финансова криза е земетресението. За да разберем този трус, трябва да се върнем във времето и да видим какво е станало при предишното земетресение през 1929-а година.
— Тоест при Голямата депресия — отбеляза Ракел. — Защо, по дяволите, историците обясняват всичко с препратки към миналото?
— Защото миналото е ключът към настоящето! — възкликна Томаш, защитавайки академичното си образование. — Не сте ли чували, че за да разбереш нещо, случващо се в настоящето, трябва да познаваш историята? — Той се прокашля. — Да се върнем в двадесетте години. Почти през цялото десетилетие Федералният резерв на Съединените щати изкуствено поддържал ниски лихви, което насърчавало банките да отпускат заеми при рискови условия. Тъй като пари се взимали лесно, хората натрупали дългове, създавайки балон на потреблението, особено на борсата и на пазара за недвижими имоти. При такъв ръст на търсенето цените започнали да се покачват. Опасявайки се, че инфлацията ще излезе извън контрол, през 1928-а Фед[73] бил принуден да увеличи лихвите. Това спукало балона. Изведнъж кредитите, с които потребителите били свикнали, се оказали трудно достъпни и тъй като вече имали по-малко пари, престанали да плащат дълговете си и да купуват акции, имоти и имущество. Банките не успявали да си върнат парите, които били отпуснали, а компаниите произвеждали стоки, които никой не купувал. Бизнесът също не вървял. Свалили цените, за да привлекат клиенти, но продажбите останали ниски поради големите лихви. Компаниите търпели загуби и започнали да фалират. Загубите и фалитите на компаниите довели до срив на курса на акциите и това предизвикало краха на Уолстрийт.
— Знаменитият крах на Уолстрийт през 1929-а?
— Така нареченият черен вторник. Сриването на борсата още повече застрашило ликвидността на банките, много от които сериозно били инвестирали в акции. Вложителите се уплашили от слуховете, че банките не са стабилни, хукнали да теглят доларите си, за да купуват злато или да ги крият под дюшека. Вместо да инжектира пари в икономиката, където долари липсвали, Фед запазил високия процент на лихвите. При празни трезори банките моментално фалирали. Тези, които оцелели, научили урока си и трудно отпускали заеми. При липсата на банково финансиране, ниските цени на акциите, златото и скритите пари под дюшеците на потребителите компаниите не били в състояние да продават, не можели да се финансират и неплатежоспособността нараснала. Още хора изгубили работата си. Хаосът обхванал Америка, а след това и целия свят.
— Не е ли странно? — запита се Ракел. — Щом проблемът е бил на Америка, защо тогава е плъзнал из останалия свят?
— Защото Европа съществувала благодарение на парите, които идвали от Америка. Европейските съюзници участвали в Първата световна война с пари, заети от американски банки. След края на войната дошъл часът за разплата. Но с какво, след като Европа нямала пари? Така европейските лидери поискали нови заеми, за да погасят старите. Тоест върнали дълга си с друг дълг — пирамидална схема, която била много характерна за живота през 20-те години. От друга страна, Германия, претоварена с репарациите от войната, също се издържала само с пари, заети от Америка. Когато американските банки фалирали, пирамидата рухнала. Европейските страни, живеещи от американските заеми, видели как кранчето секва и останали без пари. Икономиките били парализирани и държавите затънали в дългове. Тъй като половината свят се управлявал от Европа, кризата станала глобална.
Ракел подсвирна.
— Madre de Dios[74], чувала съм за кризата от 1929-а, но никога не съм разбирала същността й — сподели одобрително тя. — Вие я обяснихте много добре, наистина.
Историкът шеговито повдигна вежди.
— Неслучайно съм… по-скоро бях най-строгият професор във факултета.
Испанката се разсмя.
— Ама че сте суетен — каза шеговито тя. — Вече ми е ясно колко сте взискателен.
— Не бъркайте искреността със суетност — не й остана длъжен Томаш. — Така или иначе си струва да отбележим, че всичко, което ви разказах за Голямата депресия, днес звучи странно познато, не мислите ли? — Томаш започна да изброява на пръстите на ръцете си. — Лесни пари, частни заеми, държавни заеми, издуващи се балони, покачване на лихвите, спукани балони, дългове, банки, които не отпускат пари, задлъжнели държави, нарастваща безработица…
— Имате право, днес слушаме всичко това по новините.