– Един? Един от водещите експерти? Той беше експертът! Никой друг не можеше да се мери с него по темата.
– Извинявай. Права си, разбира се. Но въпросът ми беше, доколко ти си запозната с това.
– Какво по-точно те интересува? – невинно попита тя.
Той не каза нищо, просто изчака търпеливо. Натали го погледна спокойно и се прокашля, преди да продължи:
– Ръкописът на Войнич е бил открит, или по-скоро преоткрит, от един търговец на антикварни книги – Вилфред Войнич, през 1912 г. тук, в Италия. Намерил го сред вещите на наскоро починал висш йезуитски духовник. Документът се състои от двеста и четиридесет страници, изписани изцяло на все още непознат език, за който повечето криптографи считат, че е някакъв вид шифър, но от какво естество – си остава неясно. Авторът е неизвестен. Колкото до илюстрациите, изобразяващи непознати растения, рецепти, голи жени и астрономически данни, те също са мистерия. Според въглеродното датиране пергаментът е от около 1430 г., но е възможно самият материал да е произведен тогава, а текстът да е от по-късен етап. Съществуват много теории за това кой и защо го е написал, повечето от които впоследствие са опровергани. И днес той не е по-близо до разшифроване, отколкото е бил и преди сто години. – Тя замълча за момент. – Пропуснах ли нещо?
– Леле, това е най-сбитото подробно описание, което съм чувал. На мен самия ми трябва повече време, за да резюмирам всичко.
– Сигурно защото се отплесваш в прекалени подробности, които не са съществени за общата картина – контрира тя.
– Хвана ме! Случайно да си спомняш някои от идеите на баща ти за автора или за езика, който е използвал за основа? – искрено заинтригуван попита Стивън.
– Той не обичаше да спекулира – отговори тя. Поведението ѝ стана по-предпазливо. – С годините обмисли и отхвърли няколко възможности, но в крайна сметка не съм сигурна, че е имал любима теория. Знам все пак, че не споделяше мнението на някои "учени“, които считат ръкописа за фалшификат.
Стивън остана впечатлен от познанията ѝ. С малко хора в света можеше да говори за Ръкописа толкова експертно.
– А какво мислеше за предположението, че цялата история е съчинена от Едуард Кели? – попита той.
– За да заблуди Джон Дий[7], или император Рудолф? Абсурд. Текстът по нищо не прилича на случайна комбинация от символи или измислен език. Вероятността е почти нула. Не, може да е загадка, но не и фалшификат – категорична бе Натали.
– Съгласен съм с теб по този въпрос – отбеляза Стивън след кратко замисляне. – Както и мнозинството от криптологичната общност, впрочем.
Поседяха мълчаливо няколко минути. Покрайнините на Флоренция бързо се източиха отвън и през затъмнените прозорци се разкриха гледки към тосканската провинция.
– Не се ли опасяваш, че този, който те търси, може да е открил вилата, в която си отседнала? – попита Стивън, сменяйки темата.
– Невъзможно. Намерих я в един сайт за резервации в последната минута по интернет и платих през непроследима банкова сметка в Австрия. По-безопасно не може да бъде.
– Ами полетът ти от Щатите? Тази информация сигурно е записана някъде.
Стивън разбираше малко от предпазните мерки, които човек трябва да спазва, ако иска да се скрие, и те не бяха много сложни, но повечето аматьори се проваляха, защото се надяваха, че информацията е толкова необятна, че никой не може да я пресее, за да стигне до тях. Надеждата е лоша стратегия в такива случаи.
– Не и когато имаш няколко паспорта с фалшива самоличност – обясни тя като учителка на малко дете.
Стивън нямаше какво да каже след подобен отговор. Тя бе права. Просто не бе очаквал, че може да си е направила фалшиви паспорти. Каза си, че не трябва да я подценява – със знанията, които имаше за Ръкописа на Войнич, и с очевидното познаване на тънкостите на анонимното пътуване и методи за плащане, тя току-що бе демонстрирала, че разбира от тези тайнствени теми повече от преобладаващата част от населението.
Стивън я погледна крадешком, докато тя разсеяно блуждаеше през прозореца – и всичко това в подобна провокативна и секси лъскава опаковка.
Имаше усещането, че вече изпуска нещата от контрол. Но съдържанието на чантата на Натали, както и самата тя, го караха да продължава напред. Трябваше да разбере къде ще го заведе този път. Поне за известно време.
11
Вилата беше типичен луксозен имот, собственост на британско семейство, което я ползва през юли и август и я дава под наем през останалите десет месеца. С четири спални на два етажа, тя се предлагаше напълно обзаведена и на всеки три дни идваше камериерка. Намираше се близо до Сан Кашано, на петнайсет километра от Флоренция, но изглеждаше като съвсем различен свят – без блъсканицата и тълпите на големия град. Докато колата бавно минаваше по дългата, безупречно поддържана алея, Стивън си спомни дома, който двамата с Антония бяха създали в Греве, само на няколко километра югозападно. Бързо пропъди спомените обратно във въображаемата килия, която им беше създал. Нямаше полза да се отдава на самосъжаление, когато има належащи грижи.
7
Математик и астролог в двора на кралица Елизабет I. Помощникът му Eдуард Кели е самоук алхимик, който твърдял, че може да общува с ангели. Според някои теории Кели е изфабрикувал ръкописа, за да измъкне пари от римския император Рудолф II, който му плащал за алхимични опити. – б. р.