Карел Чапек
Ромео и Жулиета
Младият английски аристократ Оливер Мендевил, който беше в Италия на специализация, получи вест във Флоренция, че баща му, сър Уилям, е напуснал този свят. С тежко сърце и обилни сълзи сър Оливер се сбогува със синьорина Мадалена, като й се закле, че ще се върне колкото се може по-скоро, и заедно със своя слуга потегли към Генуа.
На третия ден те бяха изненадани от силен дъжд тъкмо когато влизаха в някакво селище. Сър Оливер се спря с коня си под един стар бряст.
— Паоло — каза той на слугата си, — виж дали няма някакво albergo1, където да изчакаме, докато премине дъждът.
— Колкото се отнася до слугата и конете — обади се някакъв глас над главата му, — алберго има ей там зад ъгъла; но вие, кавалиеро, ще окажете голяма чест на моя дом, ако се подслоните под скромния му покрив.
Сър Оливер свали широкополата си шапка и се обърна към прозореца, откъдето към него се беше ухилил един стар отец.
— Vossignoria reverendissima2 — почтително каза той, — вие проявявате извънредна любезност към един чужденец, който напуска прекрасната ви страна, обременен с благодарност за всичко хубаво, с което така разточително е бил отрупван.
— Bene3, мили ми синко — каза свещеникът, — но ако продължите да говорите още малко, ще се измокрите съвсем. Бъдете така любезен и слезте от тая кобила, но малко по-живичко, че дъждът е проливен.
Когато molto reverendo parocco4 излезе да го посрещне на коридора, сър Оливер остана учуден: толкова дребен свещеник той не беше виждал досега; като му се покланяше, той беше принуден да се наведе толкова ниско, че кръвта нахлу в главата му.
— Оставете това — каза свещеникът. — Аз съм само един обикновен францисканец, кавалиере. Наричат ме падре Иполито. Ей, Мариета, донеси салам и вино. Оттук, господине, тук е безобразно тъмно. Вие сте инглезе, нали? Ето, от времето, когато вие, англичаните, се отделихте от римската църква, Италия гъмжи от англичани. Разбирам, синьор. Трябва да ви е мъчно за нея. Гледай, Мариета, този господин е инглезе. Бедният толкова млад, а вече англичанин! Отрежете си от салама, кавалиере, истински веронски е. Аз ви казвам, за виното по-добро мезе от веронския салам няма, имат много здраве болонците с тяхната мортадела. Дръжте винаги на веронския салам и на солените бадеми, мили ми синко. Не сте ходили във Верона? Жалко. Там е роден божественият Веронезе5, синьор. Имайте предвид, че и аз съм от Верона. Прочут град, господине. Наричат го града на скалигерите6. Хареса ли ви винцето?
— Gracias7, padre — измънка сър Оливер. — У нас, в Англия, Верона се нарича градът на Жулиета8.
— Я гледай ти — учуди се падре Иполито. — Че защо така? Досега не съм чувал там да е имало някаква княгиня Жулиета. Вярно, има вече четиридесет години, откакто не съм ходил — коя Жулиета може да бъде това?
— Жулиета Капулети — обясни сър Оливер. — Знаете ли, у нас има една такава пиеса… от някой си Шекспир. Много хубава пиеса. Знаете ли я, падре?
— Не, но почакайте, Жулиета Капулети, Жулиета Капулети — бъбреше падре Иполито. — Аз би трябвало да я зная. Аз съм ходил у Капулети с падре Лоренцо.
— Вие сте познавали монаха Лоренцо? — възкликна сър Оливер.
— Как да не съм го познавал? Аз, господине, съм му прислужвал като министрант. Слушайте, да не би това да е оная Жулиета, която се омъжи за граф Парис? Нея я знам. Много набожна и изобщо знаменита госпожа беше тая графиня Жулиета. Капулети тя беше по баща, от ония Капулети, дето въртяха търговия с кадифе.
— Не може да бъде същата — заяви сър Оливер. — Капулети, за която ви говоря, е умряла съвсем млада, и то по най-трогателния начин, който бихте могли да си представите.
— Аха — каза молто реверендо, — в такъв случай не е тя. Жулиета, която познавах, се омъжи за граф Парис и му роди осем деца. Образцова и много почитана съпруга, млади господине, дано Бог ви даде такава. Вярно, говореха, че преди това си била загубила ума по някакъв млад crapulone9… Ех, синьоре, за кого не се говори по нещо? Младостта, нали знаем, е неразумна и луда. Бъдете доволен, кавалиеро, че сте млад. Между инглезите има ли млади хора?
— Има — въздъхна сър Оливер. — Ах, отче, и нас ни изгаря пламъкът на младия Ромео.
— Ромео? — каза падре Иполито и отпи. — Трябва да го познавам. Кажете, не беше ли той оня млад sciocco10, оня перко, оня нехранимайко от семейството на Монтеките, който рани граф Парис? Говореха, че заради Жулиета. Да, точно така. Жулиета трябваше да се омъжва за граф Парис — добра партия беше този Парис, синьор, много богат и много добър млад човек, — но Ромео бил решил, че той трябва да вземе Жулиета… Такава глупост, господине — мърмореше падре. — Като че ли богатите Капулети можеха да дадат дъщеря си на някого от фалиралите Монтеки. А освен това Монтеките поддържаха Мантуа, докато Капулети бяха на страната на миланския херцог. Не, не. Аз мисля, че това assalto assassinatico11 против Парис беше един обикновен политически атентат. Днес всичко е политика, мили ми синко. Разбира се, след тази разбойническа постъпка Ромео трябваше да избяга в Мантуа и вече не се върна.
5
БОЖЕСТВЕНИЯТ ВЕРОНЕЗЕ — Паоло Веронезе, всъщност Паоло Калиари (1528–1588), родом от Верона, италиански художник, класик на декоративизма. Неговите фрески с религиозна, историческа и военна тематика украсяват много от домовете и дворците във Венеция и други италиански градове.
6
ВЕРОНА — ГРАДЪТ НА СКАЛИГЕРИТЕ — един от най-старите градове във Венецианската област по двата бряга на р. Адидже, в който от 1260 до 1397 г. е управлявал италианският род дела Скала, Скалигери.
8
ЖУЛИЕТА КАПУЛЕТИ — героиня от трагедията на Шекспир „Ромео и Жулиета“. ЛОРЕНЦО И ПАРИС са персонажи от същата трагедия.