Най-ранният запазен вариант на „Роувърандъм“ е ръкописен и е един от четирите, намерени сред документацията на Толкин, която се съхранява в библиотеката „Бодли“, Оксфорд. За жалост около една пета от него (тоест колкото настоящата Първа и половината от Втора глава) е изгубена. Останалото са двайсет и две страници, написани набързо и на места с трудно разбираем почерк върху различни по вид празни листове (вероятно откъснати от училищни тетрадки) и с множество поправки. Този текст е последван от три машинописни варианта, също недатирани, в които Толкин постепенно е разширявал историята и е правил редица подобрения по отношение на изказ и детайл, но не и съществени промени в сюжета. Първото машинописно копие, заемащо трийсет и девет сериозно поправяни страници, се основава почти изцяло на ръкописа и бе изключително полезно при дешифрирането на най-нечетимите пасажи от по-ранния вариант. Но към края този пръв машинописен вариант е значително усъвършенстван в сравнение с ръкописния си предшественик, например откъсът, в който Роувър е върнат към първоначалния си вид и големина (в предишния вариант почти жалък завършек, сега драматичен и в същото време хумористичен момент), е значително развит. Първоначално новият текст е озаглавен „Приключенията на Роувър“ („The Adventures of Rover“), но Толкин е променил заглавието с химикал на „Роувърандъм“ (обяснението на заглавието вж. в бележките в края това издание) и оттогава насетне използва него.
Вторият от трите машинописни варианта прекъсва внезапно, очевидно по решение на автора, след първите девет страници, като на последния лист има едва няколко реда. Той проследява историята от началото й до момента, в който луната „започна да полага блещукащата си пътека върху водата“. Освен това съществува фрагмент, напечатан върху обратната страна на един лист, който явно веднага е отхвърлен от Толкин и текстът е започнат наново, допълнително преработен и продължен на лицевата страна на листа. Дотам, докъдето стига, вторият машинописен вариант съчетава поправките, отбелязани на първия, и включва някои допълнителни доработки. Но може би най-важното, което трябва да се отбележи, е липсата на много поправки по този вариант, в сравнение с първото машинописно копие. Толкин вече мисли за представителната страна на нещата — номериране на страниците на машина, а не допълнително на ръка, разбиване диалога на параграфи за отделяне на различните говорители, докато преди (в очевидно черновия вариант) това често е пренебрегвано. Освен това новият машинописен вариант съдържа минимални поправки, всички внимателно отбелязани и в повечето случаи грешки при печатането.
Това изчистено и представително копие ни кара да предполагаме, че Толкин е готвил втория машинописен вариант за показване пред издателя „Джордж Алън & Ънуин“ към края на 1936 г. По това време „Хобитът“ се радва на радушен прием от страна на издателството и макар книгата още да не се е превърнала в сензация за широката публика, благодарение на нея Толкин е поканен да представи други детски приказки, които да бъдат обсъдени за издаване. Писателят поема ангажимент да изпрати на „Алън & Ънуин“ илюстрованата си книжка „Господин Блис“, пародията на средновековна история „Фермерът Джайлз от Емз“ и „Роувърандъм“. Ако, както предполагаме, фрагментарният втори машинописен вариант на „Роувърандъм“ е изготвен с тази цел, не е изключено Толкин да го е изоставил, понеже текстът все още не е отговарял напълно на неговите критерии — или може би защото, подобно на предходните работни варианти, е бил нахвърлян на листа от тетрадки с назъбен при откъсването вътрешен край, а писателят е искал творбата му да придобие по-професионален вид.
И наистина третото и последно машинописно копие на „Роувърандъм“ е чисто напечатано (макар и не без поправки) върху шейсет листа; именно тук са въведени и разграниченията по глави заедно с някои допълнителни промени, дребни, но многобройни, на диалозите и описанията, а също и на пунктуацията и разделянето на параграфите. Почти сигурно е, че именно този вариант Толкин е представил на „Алън & Ънуин“ и пак него управителят на издателската къща Стенли Ънуин дава на сина си Рейнър за мнение.4
4
През 1937 г. младият Рейнър Ънуин плаща шилинг на баща си, за да му разреши да прочете „Хобитът“, попаднала в издателството чрез семейна приятелка на Толкин. Рейнъровото одобрение е от решаващо значение И през 1954 г., когато излиза „Властелинът на пръстените“. — Бел.прев.