— Мерилин — гласно изрече, имайки предвид Мерилин Чеймбърс, любимата му порнозвезда от години. Другата му любимка беше Амбър Лин, но „Мерилин Лин“ звучеше адски фалшиво. После му хрумна „Маккуу“, но и то не ставаше — Мерилин Маккуу беше оная кучка, дето пееше с „Фифт Дайменшън“ през седемдесетте, когато животът не беше толкова шантав.
Насред празното място на отсрещния тротоар бе поставена табела, на която пишеше: „ДОГОДИНА ТУК ЩЕ СЕ ИЗДИГА ПОРЕДНАТА СУПЕРКАЧЕСТВЕНА СГРАДА НА СТРОИТЕЛНА ФИРМА «ДЕЛАНИ»“ — а Мерилин Делани бе най-обикновено име. Жените от „Дъщери и сестри“ надали щяха да го разпитват за автобиографията му, но ако се перифразира надписът от рекламната блуза на продавача във военния магазин „Базов лагер“, по-добре да си намислиш история и да не ти дотрябва, отколкото да ти дотрябва, а да не си я намислил. Все пак Хъмп Питърсън беше правдоподобен образ. Те положително неведнъж са виждали такива като него, които преживяват животокрушителна криза и започват да се разкайват за минали грешки. Другите Хъмповци изкупуват греховете си точно както вършат и всичко останало в живота си — най-самоотвержено се изправят до стената за разстрел. За разлика от тях Хъмп Питърсън просто се опитваше да се превърне в нещо като почтена жена. Норман често се бе сблъсквал с подобни отрепки, които впоследствие се превръщат в най-отявлени противници на наркотиците, в религиозни фанатици или в перотисти29. Дълбоко в себе си те оставаха непроменени — все същите едноизмерни тъпанари, които просто подкарват старата песен на нов глас. В случая обаче не това бе важното. Важното бе, че ако се огледа по-старателно, човек винаги може да открие някой и друг такъв чешит в ъгъла на сцената. Те са нещо като пустинни храсти в пясъците или пък като ледени шушулки в Аляска. Тъй че, да — Норман смяташе, че жените ще приемат Хъмп чисто и просто като Хъмп, макар че ще се оглеждат много внимателно за инспектор Даниълс. Даже и най-циничните сред тях най-много да го окачествят като недъгав женкар, който прилага баналната стратегия „чувствителен, добросъвестен човек“, след което ще престанат да му обръщат внимание. С мъничко късмет Хъмп Питърсън хем ще се набива на очи, хем ще си остане незабелязан — точно като онзи с кокилите, който изпълнява Чичо Том на парада в чест на Четвърти юли.
От там насетне планът на Норман бе съвсем прост. Ще открие ядрото на групата и ще ги наблюдава от позицията на Хъмп — ще се слее с пейзажа, ще наблюдава какви игри играят; кой с кого разговаря, как се хранят. Ако някой му донесе хот-дог, царевична питка или парче пай — непременно ще се намери някоя услужлива кучка (никакви пропаганди не са в състояние да изкоренят изконната им необходимост да носят храна на мъжката половина от света — у тях това е инстинкт, за Бога) — ще приеме храната с благодарност и ще я омете до шушка. Ако го заговорят, няма да мълчи; на усмивката ще отвърне с усмивка, а ако спечели плюшено мече на стрелбището или на кегли, ще го подари на някое хлапе… като изключително много внимава да не потупа малкия по главата — в наши дни дори подобни работи ги изкарват за тормоз над децата.
Но преди всичко ще се оглежда. Ще се оглежда за своята непокорна Роуз. Стига да мине за най-обикновен посетител, това няма да го затрудни — Норман като никой друг умееше да дебне из засада. Веднъж като я забележи, стига да поиска, може да си свърши работата и тук, на самия кей — просто ще изчака да й се приходи до тоалетната, ще я последва и ще й прекърши врата като на пиле. Всичко ще свърши за секунди, но именно в това бе проблемът. Той не искаше всичко да свърши за секунди.
Искаше да има повече време. Искаше да поговорят на спокойствие. Да изслуша в подробности разказа за приключенията й от мига в който го напусна с неговата кредитна карта в джоба. Да получи пълен отчет, тъй да се каже, от игла до конец. Например можеше да я попита как се е чувствала, докато е вкарвала пин-кода в машината, и да разбере какво е изпитвала в мига, когато се е навела да прибере парите — парите, които той бе спечелил, за които бе работил по цели нощи и се бе разправял с какви ли не отрепки, които спокойно щяха да правят каквато си поискат, с когото си поискат, ако нямаше такива като него да им попречат. Искаше да я попита как си е представяла, че подобно нещо може да й се размине безнаказано. Как изобщо й е хрумнало, че може него да напусне безнаказано.
29
Привърженици на Хенри Рос Перо (1930) — независим кандидат в президентската кампания през 1992 г, в САЩ, който се радва на голяма обществена популярност, тъй като бе смятан за по-честен и открит от останалите политици. — Б. пр.