Но когато най-сетне Бил й зададе въпрос, той бе толкова различен от очакваните, че за миг Роузи запримига глуповато.
— Каква е вероятността да е убил жената, която през осемдесет и пета му е създавана неприятности? Онази Уенди Яроу?
Роузи бе потресена, защото й бяха задали въпрос, на който бе немислимо да се даде отговор — бе тъй слисана, както се чувства човек, когато съзре познато лице на съвършено неподозирано място. Гласно изреченият въпрос си бе задавала с години наред.
— Роузи? Попитах каква е вероятността…
— Струва ми се, че… вероятността всъщност е доста голяма.
— Било му е изгодно нещата да приключат по този начин, напи? Така си е спестил раздухването на историята в съда.
— Да.
— А ако тялото й е било изпохапаио, дали вестниците щяха да го споменат?
— Не вярвам. Най-вероятно не. — Погледна часовника си и скочи. — Олеле, Боже, трябва да вървя! Роуда искаше да започнем в дванадесет и четвърт, а вече минава и десет.
Бързо тръгнаха обратно. Роузи осъзна, че желае Бил отново да я прегърне, и тъкмо когато част от съзнанието й я убеждаваше да не бъде алчна, а друга част (Практична-Разумна) я предупреждаваше да не си търси белята, той направи точно това.
„Струва ми се, че се влюбвам в него.“
Тази мисъл изобщо не я изненада и по този начин извика следващата: „Не, Роузи, това е стара информация. Изглежда вече си се влюбила.“
— А какво каза Ана за полицията? — попита Бил. — Не те ли помоли да отидеш някъде и да дадеш показания?
Роузи изведнъж се напрегна, уплаши се и гърлото й пресъхна. И всичко това от една-единствена дума. Думата, която започваше с П.
„Всички ченгета са братя. — Норман й повтаряше това непрекъснато. — Съдебната институция е едно голямо семейство, а всички ченгета са братя.“ Тя не беше сигурна до каква степен е вярно това и доколко наистина се застъпват един за друг — доколко се прикриват един друг — но знаеше, че полицаите, които той водеше у дома от време на време, зловещо наподобяват него самия; той никога не изричаше нито дума против тях, дори и против най-първия си сътрудник-следовател — едно хитро, нечестно дърто прасе на име Гордън Сатъруайт — когото Норман ненавиждаше от дъното на душата си. И, разбира се, не бива да се пропуска Харли Бисингтън, чието любимо занимание, докато гостуваше в Каса Даниълс, бе да разсъблича с поглед Роузи. Преди три години той се разболя от някакъв рак на кожата и се пенсионира, но през 1985, когато се случиха историите около Ричи Бендър — Уенди Яроу, той бе сътрудник на Норман. Ако събитията са се развили така, както подозираше Роузи, Харли е прикрил Норман. Работата беше доста сериозна. При това единствената причина далеч не беше личното му участие в случката. Беше го направил, защото съдебната институция е едно голямо семейство, а всички ченгета са братя. Те виждаха света в по-различна светлина от обикновените служители, които се трудеха от девет до пет всеки ден (Норман ги наричаше „клиентите на К-Март18“); светът се разкриваше пред тях с оголени пулсиращи артерии. Това ги правеше по-различни от останалите хора, някои от тях ставаха много по-различни… и най-сетне, идваше ред на Норман.
— Изобщо няма да припаря до полицията — бързо заговори Роузи. — Ана каза, че не е необходимо и че никой не може да ме принуди. Полицаите са негови приятели. Те са му братя. Те винаги се застъпват един за друг, те…
— Спокойно. — Той като че ли бе леко разтревожен. — Всичко е наред, не се вълнувай толкова.
— Не мога да бъда спокойна! Искам да кажа, ти не знаеш за какво става дума. Именно това е причината, която ме накара да ти се обадя и да ти кажа, че не мога да се срещам с теб, понеже не знаеш как стоят нещата… що за човек е той… и как се отнасят помежду си. Ако отида в тукашната полиция, те ще се свържат с тамошната полиция. И ако някой от тях… някой, с когото са работили заедно, с когото в три през нощта са висели в засада, който е поверявал живота си в негови ръце… — Мислеше за Харли, който не откъсваше очи от гърдите й и не пропускаше да отбележи с поглед докъде се повдига полата й, когато сяда.
— Роузи, не е необходимо да…
— Не, необходимо е! — изрече с несвойствено ожесточение. — Ако някое такова ченге знае как да се свърже с Норман, ще го направи на всяка цена. Ще му каже, че съм говорила за него. Ако оставя адреса си — а човек е задължен да посочи адреса си, когато дава показания — и него ще му предадат.
18
Огромна верига универсални магазини в САЩ, където всички стоки се продават на по-ниски цени. — Б. пр.