Светкавица раздра небето; изтрещя гръмотевица, вятърът засъска в клоните на маслиновото дърво. Тъничките кичури, които се бяха изплъзнали от плитката на Роуз Мадър, се разбъркаха и затрептяха. Дори и на тази мъждива светлина приличаха на златни влакънца.
— А сега иди долу — нареди Роуз Мадър, — и ми донеси моето детенце.
5
Детският плач долиташе до тях като далечен зов от друг континент и обзета от нови страхове, Роузи сведе поглед към порутения храм, който все още изглеждаше странно и подтискащо разкривен. Освен това гърдите й започнаха да пулсират, както често се случваше в месеците след аборта.
Понечи да каже нещо, макар да не бе сигурна какво точно щеше да се възпротиви по някакъв начин — но още преди да продума, нечия ръка се впи в рамото й. Обърна се. Жената в червено. Тя поклати предупредително глава, отново почука чело с пръст и посочи към руините.
В този миг една друга ръка, ледена като надгробна плоча, я сграбчи за дясната китка. Младата жена се извърна и в последния момент осъзна, че жената с хитона се е обърнала и сега се намира с лице срещу нея. В съзнанието й нахлуха объркани мисли за Медуза21 и тя бързо сведе очи, за да не види лицето на другата. Вместо това обаче погледът й попадна върху ръката, която бе вкопчена в нейната. Върху кожата имаше тъмносиво петно, което напомняше дебнещ океански хищник (октопод, разбира се). Ноктите бяха потъмнели и безжизнени. Изпод един от тях се подаде бяло червейче.
— Тръгвай — нареди Роуз Мадър. — Извърши за мен онова, което не мога да извърша сама. И помни — аз възмездявам.
— Добре — съгласи се Роузи. Изведнъж я бе обзело ужасното желание да погледне другата жена в лицето. Да разбере какво толкова има в него. Може би да види размитите очертания на собственото си лице под мъртвешката сива сянка на странната болест, която те изяжда жив, но ти взима и разсъдъка. — Добре, отивам, ще се опитам, но само не ме карай да те гледам в лицето.
Ръката освободи нейната… но много бавно, сякаш отново щеше да я приклещи, стига само да усети и най-малка слабост у Роузи. После се отмести и посочи подножието на хълма с мъртвешки сив пръст, точно както призракът на една предстояща Коледа посочва на Ебънейзър Скрудж определен надгробен надпис.
— Тръгвай тогава.
Без да вдига поглед, младата жена бавно се заспуска по хълма, изучавайки босите си крака, които се провираха сред острите високи треви. Едва когато поредната, изключително зловеща гръмотевица раздра небето, стреснато вдигна глава и откри, че жената с червената дреха я придружаваше.
— Ще ми помогнеш ли? — попита Роузи.
— Не мога д’ида по-натам — посочи й падналата колона. — И аз го имам същото като нея, но на мене ми е съвсем слабо.
Тя протегна ръка и малко над китката й Роузи забеляза безформено розово петно, което се бе образувало върху кожата й — или по-точно във кожата й. Имаше подобно образувание и в средата на дланта. То бе дори красиво. Напомняше й детелинката, която бе открила в цепнатината между дъските на пода в стаята си. Стаята й, която бе разчитала да превърне в свое сигурно убежище, сега й се струваше безкрайно далечна. Може би онова там е сън, както и целият й живот, а това тук е действителността.
— Засега са само тия двете, но и те стигат да не мога да вляза там. Бикът ще ме подуши и веднага ще дотърчи. Ще дойде за мен, но ще убие и двете ни.
— Какъв бик? — озадачено и уплашено попита Роузи. Вече почти бяха стигнали до повалената колона.
— Ериниъс. Той е пазител на храма.
— Какъв храм?
— Не си губи времето с човешки въпроси, жено.
— Какво говориш? Какви човешки въпроси?
— Такива, чиито отговори вече са ти известни. Ела тука.
„Уенди Яроу“ бе застанала край обраслия с мъх перваз на колоната и нетърпеливо се взираше в Роузи. Храмът се издигаше току над главите им. Като го гледаше, я заболяваха очите, както когато гледаше разфокусиран кинообраз. Забеляза малки издутини, които бе убедена, че не е виждала досега, както и сенки, които веднага изчезнаха, щом примигна.
— Ериниъс е едноок и окото му е сляпо, ама носът му си е съвсем в ред. В цикъл ли си?
— В… какво?
— В месечен цикъл!
Роузи поклати глава.
— Хубаво, щот инак щеш да е свършено с нас още преди да сме биле започнали. И аз не съм, и не съм имала женска неволя, откак се разболях. Много лошо, защото най-добре с такава кръв. Ама нейсе…
21
Гръцко митично чудовище — горгона; имала змии вместо коси, а страшното й лице с изцъклени очи, оголени зъби и изплезен език вкаменявало всеки, конто я погледнел. — Б. пр.