На Иън му отне минута, докато мълчаливо взимаше решението си. Наоколо се възцари потънала в очакване тишина. Напрегнах се, когато той извади нож от панталона си и си проправи път сред гостите до Боунс.
Погледна ножа, а после и Боунс, след което обърна острието, така че то да сочи към него самия.
— Върви, бъди господар на свое семейство, бъди подвластен само на себе си и на никого другиго, зачитай законите, пред които се прекланят всички деца на Каин. Освобождавам те.
Сетне той връчи ножа на Боунс, който го прие с уважение.
— Всички вие сте свидетели — викна Боунс в отговор на надигналите се възгласи.
Еха, кратко и бързо. Бях очаквала нещо по-кърваво и церемониално.
Иън издаде звук на примирение.
— Дълго време бяхме заедно, Криспин. Странно ще се чувствам сега, когато вече не си един от семейството ми. Какви са плановете ти?
— Предполагам, че са същите като на всеки нов господар — безгрижно отвърна Боунс, въпреки че изражението му се вкамени. — Ще защитавам онези, които ми принадлежат, на всяка цена.
Знаех какво има предвид, макар че Иън отмина двусмисленият му отговор, без да го забележи.
— Вече не е твой дълг да стоиш тук, ще си вървиш ли? Или ще останеш, за да видиш дали бившето ти протеже ще спечели битката?
Боунс се усмихна и погледът му се насочи към мен.
— Не бих пропуснал тази част, друже. Обзалагам се, че тя ще спечели, освен ако не е забравила всичко, на което я научих.
— Малко се съмнявам — сухо отвърна Иън.
— Какви са правилата на този двубой? — попитах. — Онзи, който пръв обезоръжи и надвие противника си, той ли е победител?
Иън се върна до креслото си и удобно се настани в него.
— Не, кукло, това не ти е среща по борба. Ще си върнеш момчето, само ако убиеш противника си. Е, твоят съперник няма да има възможността да те убие. Но може да те върне при мен в каквото и състояние да си, а когато го направи, ще си моя.
Размислих над информацията. И тогава оставих очите ми да светнат. Светлината проряза въздуха като два смарагдови лъча и сред множеството се надигнаха възгласи. Иън им бе казал каква съм, но да видиш, означаваше да повярваш.
— Повикай най-добрия си боец, Иън. Готова съм.
Той се усмихна.
— Не искаш ли преди това бившият ти любовник да ти пожелае успех? — попита и посочи тавана над главата ми.
Погледнах нагоре и не повярвах на очите си. Кучи син. Окован в клетка под куполовидния покрив висеше Ноа. Ето ти гледка от птичи поглед. Дори бяха наклонили кафеза, така че затворникът да вижда по-добре. Ужасно беше да си в такова положение и да наблюдаваш как долу решават съдбата ти, без да можеш сам да направиш каквото и да е по въпроса.
Зелената светлина от погледа ми падна върху лицето на Ноа, който ужасен гледаше към мен. Винаги съм знаела, че когато разбере какво съм, ще ме погледне с такова изражение на лицето. Понякога е отвратително да си прав.
— Грендел — викна Иън. — Какво ще кажеш да ми доставиш този мелез?
От другата част на залата се чу смях. Мъж с гола глава се изправи и бавно и утвърдително подсвирна.
— Ще ти я доставя, Иън. За мен ще бъде удоволствие да я направя сговорчива.
Огледах от главата до петите противника си. Ооох. Това можеше да се окаже проблем.
Глава 36
Изправилият се мъж навярно беше висок над два метра. Ръцете му бяха по-дебели от талията ми, а краката му бяха като дървесни трупи, покрити с кожа. За толкова огромен човек той се движеше по пътеката неочаквано бързо и грациозно, стомахът ми се преобърна. Грамаден и бърз, това не беше добре. Ала онова, което ме притесни най-силно, бе фактът, че мъжът, подскачащ по арената, не бе вампир. Беше гул.
Можех да забивам токчетата си в сърцето му, докато настъпи куковото лято, но нямаше да го убия с тях. А и те не можеха да ми послужат като меч, за да отсека главата му. Добре тогава. Щеше да стане интересно.
Иън ми се ухили, предусещащ победата.
— Знаеш ли кой е това, Кат? Това е Грендел, най-известният наемник сред гулите. Почти на шестстотин години е и е бил siradioii16 във венецианските армии. На Грендел му плащали в зависимост от броя на главите, които отсичал по време на битка, а това, скъпа моя, било по времето, когато е бил само човек.
Срещнах погледа на Боунс. Приятелят ми вдигна вежда. „Искаш ли да се намеся?“, питаше ме той безмълвно. Можеше да спре всичко това, като изиграе картата за собствеността, знаех го, а и изражението на Боунс ми казваше, че Иън ни най-малко не преувеличава, описвайки какъв гадняр е Грендел.
16
Наемници от балканските народи, които били ползвани от Венецианската република за различни военни мисии, в това число и срещу набезите на Отоманската империя. — Бел.прев.