— Сега ще се обадя — обеща Дон.
Изправихме се. Денят беше дълъг, а още не беше към края си.
— Боунс, докато ти и Дон си играете на „Ярки очи“ с останалите служители, аз ще поговоря с екипа за новия ти статут.
Боунс се ухили.
— Предай поздравите ми на твоето момче, Котенце. Нямам търпение да започна работа по него.
Знаех за кого говори.
— С Тейт, Боунс. Не по него.
Усмивката му се разшири.
— Правилно.
Час по-късно слепоочията ми туптяха от гадно главоболие. Както бях и очаквала, Тейт откачи. Хуан остана неочаквано невъзмутим, след като отговорих на някои от въпросите му, а понеже Купър беше третият висшестоящ, той бе събуден от безсъзнанието си и информиран, че отговорният за хвърления му тупаник сега вече става част от отряда. Тейт беше очаквал Купър да го подкрепи, но всъщност той прие новината дори по-добре от Хуан.
— Той ни стопи лагерите, шефе. Ако ни искаше мъртви, предполагам, че вече щяхме да бъдем.
— Той е вампирът, който обучи мен, Куп. О, и аз спя с него. Казвам го, за да спестя обясненията на Тейт. Имаш ли проблем с това?
Купър дори не мигна.
— Ти си изрод. Защо да не искаш да бъдеш с изрод?
— Мамка му, не мога да повярвам — отвратено отвърна Тейт.
Боунс влезе в стаята. Когато ме прегърна, Тейт ядно го изгледа.
— По-добре ли си, друже? — попита Боунс Купър. — Ако не си, скоро ще се оправиш. Дон току-що източи половин литър от кръвта ми, Котенце — рече усмихнато. — Оказа се, че главният патолог не искаше сам да забие иглата в кожата ми. Горкият човечец беше ужасно уплашен, макар че нямам представа защо.
— Вероятно защото вечеря с асистента му, amigo — сухо изкоментира Хуан.
Купър не беше чул за това. Войникът обърна поглед към мен.
— Даваме му да яде хора?
— Очевидно — изстреля Тейт.
— Брад Паркър заговорничеше с друг вампир, за да ме избавят от мъките ми, Купър. — Изгледах Тейт мръснишки. — Чу ли за снощи? Е, можеш да благодариш на покойния господин Паркър, че е издал местоположението ми и слабостите ми.
Купър изгледа Боунс и после сви рамене.
— Значи си го е заслужил. Прекалено бързо е било обаче. Първо трябваше да го измъчваме.
Боунс прикри смеха си, целувайки ме по слепоочието.
— С теб ще се разбираме, войниче.
Тейт изломоти нещо невъзпитано и на мен ми писна.
— Искам да работим заедно, Тейт, но не мога да те накарам насила. С мен ли си, или не? Решавай сега.
Тейт скръсти ръце на гърдите си.
— С теб съм, Кат. Никога не бих те изоставил. Особено когато смъртта ти диша във врата.
— Много смешно — отвърнах, докато Боунс стоеше на сантиметри от шията ми. — А и както знаеш, той не диша. Сега, след като подробностите около новия член на отряда ни са изяснени, аз си тръгвам. Имам да планирам семейна среща.
Глава 26
Отбихме откъм южната страна на Техническия университет на Вирджиния. Боунс изгаси двигателя на мотоциклета и го подпря на едно дърво. Огледах облицованите с каменни плочи сгради и павираните алеи. Студентите все още се мотаеха наоколо, въпреки че беше единайсет часа вечерта. Прочистих гърло.
— Мислех, че каза, че ще се срещнем с някакъв много важен вампир. Да не би да спря тук, защото първо искаш да похапнеш?
Боунс се засмя.
— Не, сладурче. Тук ще се срещнем с него. Е, всъщност е по-правилно да кажа долу.
Повдигнах вежди.
— Долу?
Той ме хвана за ръка.
— Последвай ме.
Прекосихме комплекса и стигнахме до „Деринг“9. Докато гледах всички тези младежи да се суетят наоколо, си припомних дните, прекарани в колежа. Не се бях дипломирала — цялата тази работа с убиването на губернатора, а после и работата за Дон, бяха провалили плановете ми за получаване на диплома. Но все пак бях получила шанс да изляза от малкото си родно градче и да пътувам. Кой да предположи, че именно сръчността ми със сребърните ножове, а не завършването с почести на колеж, щеше да бъде моят билет към нов живот?
Щом влязохме в „Деринг“, заслизахме надолу. След няколко завоя и прекосяване на дълъг коридор се оказахме в мазето. Там имаше пазач и Боунс се приближи към него с мила усмивка, после го хипнотизира с погледа си.
— Пусни ни да минем, никога не сме били тук — нареди му той.
9
Сграда на Техническия университет на Вирджиния, в която се помещават много от лабораториите, офисите и учебните зали. — Бел.прев.