Човекът кимна и ни пусна да продължим, без да губи изцъкления си поглед.
В мазето нямаше други хора. Боунс ме прекара покрай няколко склада, докато не стигнахме пред малка заключена порта. Той нехайно откърти резето и я отвори, за да мина.
— След теб, Котенце.
Минах през портата и изчаках на входа на тесен, схлупен тунел, отвеждащ някъде в мрака. По стените висяха табели „Внимание! Азбест!“10 и други подобни надписи, предупреждаващи за опасността.
— Не можахме ли просто да се срещнем в „Старбъкс“? — попитах.
Боунс затвори решетката зад себе си.
— Тук долу рискът някой да ни види или чуе, е много по-малък. Никой дори не знае, че Менчерес е още в Щатите.
— И казваш, че Менчерес е вампирът, който е създал Иън? — рекох замислено. — Значи това го превръща в нещо като твой зъбат прадядо.
Малко по-нататък тунелът се разшири. По стената се виеха тръби и кабели, а температурата рязко се промени от нормална на висока. Когато излязохме от тази отсечка, отпред ни очакваха множество разклонения, по които можеше да се поеме. Тук долу беше като в лабиринт.
Боунс пое по десния тунел.
— Да, той е моят прагосподар, но по-важното е, че е изключително могъщ вампир, с когото Иън няма да иска да си има работа. И понеже баща ти, Макс, е от семейството на Иън и все още е под неговата опека, в света на вампирите всяко нападение срещу Макс ще се счита като нападение срещу самия Иън.
— А това, че Макс се опита да ми пръсне главата, е окей? — попитах раздразнено.
— Ти нямаш господар, който да те закриля — обясни ми Боунс с равен тон. — Нали си спомняш, когато ти обясних, че вампирите живеят във форма на феодализма? Когато един вампир преобрази човек, той го приема в семейството си, както съответно постъпва и върховният господар, но ти не си била преобразена, ти си била родена така и никой вампир никога не е предявил правото си над теб. Това означава, че си нямаш повелител, който да те закриля от нападения.
— Значи, като намеря Макс и го убия, ще предизвикам война с хората на Иън, сякаш не ми стигат другите проблеми с разгонения ти господар.
Боунс кимна.
— Затова ще променя статута ти в света на вампирите. Ще те поискам под крилото си, но първо трябва да се освободя от опеката на Иън. Иначе всичко, което поискам за свое, е също така и негово, понеже той е глава на семейството ни. Затова и сега се срещаме с Менчерес. Иън никога няма да посмее да ми отмъсти, ако Менчерес застане на моя страна.
— Иън знаеше ли, че ме издирваш?
— След като се беше натъкнал на теб, да. Казах му, че те търся, за да огранича набезите ти срещу неживия свят. Когато изрази желанието си да те има и ми разказа как си описала връзката ни, казах някои неджентълменски неща в опит да го откажа от преследването ти.
— Какви?
— Да видим… Казах му, че непрестанно мрънкаш, хъркаш отвратително силно и че никак не те бива в леглото. А, и че ти липсват хигиенни навици.
— Какво?
Той се засмя.
— Стига, Котенце, мислех ти само най-доброто. Все пак ти ме беше нарекла измамник и си заявила, че съм отказал да ти платя за свършената работа. Не си била загрижена за репутацията ми, нали?
— Опитвах се да те предпазя, не да те злепоставя!
— Както и аз. Но Иън не се върза на приказките ми и остана все така обсебен от идеята за теб. Не колкото бях аз, разбира се, но той не знаеше това.
По-късно щях да се занимавам с начина, по който Боунс се беше опитал да обезкуражи Иън. Все пак можеше да измисли нещо по-различно от това да ме опише като ревла, смръдла и хъркаща жена, която не струва в леглото.
Стигнахме разклонение в тунела. Този път Боунс пое наляво и двамата продължихме да навлизаме все по-навътре в подземието на комплекса. Ето на това му се вика потайно, хрумна ми. Тук вероятно се намирахме поне на петнайсет метра под земята.
— Какво ще кажеш ти да убиеш Иън, а аз да убия Макс? — измърморих. — Това ще реши доста политически неразбории в света на неживите, ако питаш мен.
Боунс спря. Хвана ме за раменете и ме погледна много сериозно.
— Ако се стигне до момент, в който да избирам между теб и Иън, Котенце, да, ще го убия. Ала въпреки многобройните ни разправии през годините или факта, че е безпощаден в преследването ти… — Боунс затвори за миг очи. — Ние сме свързани — рече най-накрая. — Иън ме превърна в това, което съм и е част от живота ми вече повече от две столетия. Ако има начин да разреша проблема, без да го убивам, тогава бих избрал да поема по този път.
10
До неотдавна азбестът е бил ползван в строителството, преди да се установи, че причинява респираторни проблеми и редица заболявания, тъй като е канцерогенен. — Бел.прев.