Не че си бяхме говорили, но не за това ставаше дума.
Тейт изсумтя грубо.
— Сетивата ми току-що бяха напомпани със стероиди, забравили? Не само ви чувах, но сега мога и да го помириша върху теб. Смърдиш на него, дори след като си се изкъпала.
Божичко, възможно ли бе да съм толкова глупава? Но честно казано, бях свикнала да съм единствената със свръхчувствителни сетива.
— Тогава се връщам на първата точка. Не е твоя работа. — Нямаше да се предам и да се свия под погледа му.
Той отново изсумтя, но този път с горчивина.
— Да, това ми стана кристално ясно.
Болката, изписана върху лицето му, възпря следващия ми злостен коментар.
— Тейт, не се опитвам да те нараня или да докажа нещо. Онова, което се случва между мен и него, няма нищо общо с теб.
Сякаш бе телепатично повикан, Боунс се появи на прага. Тейт мина покрай него, без да му обръща внимание, но докато си отиваше, се обърна към мен:
— Ти може и да не се опитваш да докажеш нищо, но той определено го прави. Забрави тая работа да сложиш гащите си на врата му, та той току-що се окъпа в миризмата ти.
— Готова ли си, сладурче? — попита Боунс, игнорирайки Тейт.
— Той прав ли е? — не му позволих да смени темата, макар че се досещах какъв е отговорът.
Боунс ме изгледа напълно сериозно.
— Отчасти. Винаги те желая, а и знаеш как кръвта ми кипва от битките, но ако ме питаш дали ми е хрумнало, че така ще му натрия носа? Да. По-добре да престане с илюзиите си, що се отнася до теб. Но дали щях да се държа различно, ако бяхме сами? Разбира се, че не. Не мога да ти се наситя.
— Няма да е лесно — измърморих, докато се отправях към вратата.
Боунс сви рамене.
— Нищо, което си заслужава, никога не е.
Глава 28
На следващия ден Боунс беше много зает, привикваше хората си от всички краища на страната, та дори и на земното кълбо. Искаше да са му подръка, когато каже на Иън, че ме е намерил и че е взел заложници. Накара ме да остана в дома му, а той самият отиде в къщата ми и донесе котето, което не беше щастливо, че повече от два дни бе стояло само. На другата сутрин се събудихме в десет, ужасяващо рано и за двама ни, и потеглихме директно към централата.
— Каза, че тук държите пленени вампири, нали, Котенце? — попита ме той, след като пристигнахме.
— Да, трима. Защо?
Боунс цъкна замислено с език.
— Може и да ни бъдат от полза. Нека се срещна с тях.
Тейт, Хуан и Купър дойдоха с нас на най-ниското ниво, където бяха затворени вампирите. Надзирателите отклониха погледи, щом Боунс мина покрай тях, защото бяха получили заповед от Дон да не предприемат нищо, ала досега не бяха виждали неокован вампир, размотаващ се наоколо. Явното им неудобство витаеше във въздуха.
— В тази клетка държим Гръмпи11 — заразказвах. Открехнах прозорчето, след като останалите пазачи се дръпнаха настрани от погледа на вампира. Тейт, Хуан и Купър бяха пили от кръвта на Боунс и можеха да го гледат в очите без притеснения. — Истинското му име е Дилън или поне така ни каза. На около трийсет е, предполагам, в неживи години.
Сините очи на Дилън се разшириха, когато срещнаха хладните, преценяващи кафяви очи на приятеля ми. Боунс кимна, давайки знак, че е свършил с огледа си.
— Следващият е Джак, но го наричаме Чирпи12. Той има ужасно писклив глас, затова и му лепнахме този прякор. Бих казала, че е на шейсет? Седемдесет? Отмъкнахме го от един бейзболен мач. Обичаше да пие от момичетата, продаващи бира.
Като казвах шейсет-седемдесет, отново имах предвид възрастта в неживи години, ала и годините му приживе не изглежда да бяха много далеч от тези цифри. Джак бе дребен, сбръчкан и на пръв поглед крехък. Докато не опиташе да ти разкъса гърлото.
— А това — повдигнах и последната преграда, за да покажа русата жена вампир, която бях заловила преди месеци — е Съншайн13. Не знаем истинското й име, така и не ни го съобщи.
Още щом Съншайн вдигна поглед, се изстреля от койката си в замазано от бързината движение и се притисна към стъклото.
— Боунс! Как влезе тук? Няма значение, просто ги избий и ме пусни на свобода.
— Белинда, радвам се да те видя — изсмя се Боунс. — Съжалявам, че ще те разочаровам, но не съм тук, за да те спасявам.
— Познаваш ли я? — попитах глупаво, защото отговорът беше очевиден.