Но преди всичко искаше да се увери дали сведенията са верни, затова усърдно търсеше между полковниците си някой готов на всичко, сигурен човек, когото да изпрати с разезд, за да улови пленници за разпит.
Но изборът беше труден, доброволци нямаше, а трябваше непременно да се намери такъв човек, който и да попадне в ръцете на неприятеля, да не издаде плановете за бягство дори ако го пекат на огън, набиват на кол или трошат костите му на колело.
Най-сетне Кривонос намери такъв човек.
Една нощ поръча да повикат при него Богун и му каза:
— Слушай, Юрек, приятелю мой! Ярема идва срещу нас с голяма сила и ние, нещастните, ще трябва да умрем!
— И аз чувах, че идва. Ние с вас, бащице, вече говорихме за това — но защо ще умираме?
— Няма да удържим. Срещу друг бихме удържали, срещу Ярема — не! Молойците се страхуват от него.
— Аз не се страхувам от него, аз му изклах цял полк във Василовка в Задднеприето.
— Знам, че ти не се страхуваш от него. Твоята казашка, молойска слава струва колкото славата на княза, но аз не мога да му дам битка, защото молойците няма да пожелаят… Спомни си какво приказваха в съвета, как наскачаха срещу мене със саби и кистени36, задето съм искал да ги водя на заколение.
— Тогава да вървим при Хмел, там ни чака и кръв, и плячка.
— Разправят, че Хмел е вече разгромен от полските вождове.
— Аз не вярвам това, бащице Максиме. Хмел е лисица, без татарите няма да удари срещу ляхите.
— И аз така мисля, но трябва да знаем. Тогава ние бихме избягнали проклетия Ярема, бихме се съединили с Хмел, но трябва да знаем! Ех, да имаше някой, който не се страхува от Ярема, та да се приближи до него с разезд и да отвлече пленници за разпит, шапка жълтици ще му насипя.
— Аз ще отида, бащице Максиме, но не жълтици да търся, а казашка молойска слава!
— Ти си втори атаман след мене и искаш да отидеш? Ти ще бъдеш пръв атаман на казаците, на храбрите молойци, защото не се страхуваш от Ярема. Върви ти, соколе, а после искай каквото ти е воля. Едно ще ти кажа: ако не бе тръгнал ти, аз сам бих отишъл, но на мене не ми е позволено.
— Вие не можете, защото, ако вие, бащице, излезете, молойците веднага ще викнат, че си спасявате главата, и ще се пръснат на всички страни. А ако отида аз, духът им ще се повиши.
— Колко души да ти дам?
— Няма да взема много, с малка група по-лесно може човек да се скрие и да се приближи… Но дайте ми около петстотин добри молойци и тогава моя ще е грижата да ви докарам пленници, и то не обикновени войници, ами офицери, от които ще узнаете всичко.
— Тогава заминавай веднага. В Каменец оръдията вече гърмят за радост и спасение на ляхите и за смърт на нас, невинните.
Богун излезе и веднага почна да се стяга за път. Както биваше винаги в такива случаи, неговите молойци се запиха, „преди майката смърт да ни прегърне“, и той пиеше с тях, та чак се обливаше с водка, беснееше, вилнееше, след това заповяда да му изкарат едно буре с катран и както беше със скъпото си облекло, скочи в него, потопи се веднъж и дваж цял, от глава до пети, и викна:
— Сега съм чер като майката нощ, няма да ме видят ляшките очи! После се отъркаля по плячкосаните персийски килими, яхна коня и тръгна, а подир него потеглиха в нощния мрак верните му молойци, поведени с възгласа:
— За слава! За щастие!
В това време пан Скшетуски бе стигнал вече до Ярмолинци; там срещна съпротива и поради това удави в кръв жителите и като заяви, че на другия ден ще дойде княз Ярема, даде почивка на изнурените коне и войници. После събра на съвещание офицерите и им рече:
— Досега Бог ни даваше сполука. По страха, който обзема селяните, заключавам, че те наистина ни смятат за предна стража на княза и вярват, че след нас иде цялата му сила. Но ние трябва да помислим, да не би да забележат, че навсякъде се движи все една и съща дружина.
— А дълго ли ще ходим така? — попита пан Заглоба.
— Докато разберем какво е решил Кривонос.
— О, тогава може би няма да стигнем и за битката в стана.
— Възможно е… — отговори пан Скшетуски.
— Ваша милост пане, аз съм много недоволен от това! — каза Заглоба. — Поразигра си човек ръцете върху тия негодници при Константинов, взе се там нещичко от тях. Но това е дребна работа!… Пръстите ме сърбят…
— Може би тук, ваша милост, ще участваш в повече битки, отколкото сам мислиш — отвърна сериозно пан Скшетуски.