Като видя това, пан Заглоба започна да тропа с крака по дъските на погона, та чак кълба прах се вдигаха, да пляска с ръце и да реве:
— Бий тия псета! Бий, убивай! Кожата им ще ни бъде плячката! Сечи, муши, бий, убивай! Върти сабята и избивай до крак!
Така викаше пан Заглоба и се мяташе, очите му се наляха с кръв от напрежение и за миг той престана да вижда, а когато зрението му се възвърна отново, видя още по-прекрасна гледка. Обграден от няколко десетки молойци, Богун се носеше като светкавица на кон, без шапка, само по риза и шалвари, а подир него летеше малкият пан Володийовски начело на своите войници.
— Бий! — викна Заглоба. — Това е Богун! — но гласът му не стигна до Володийовски.
В това време Богун и молойците прескочиха плета, пан Володийовски също прелетя над плета, някои изостанаха, на други конете се спънаха при скока. Гледа Заглоба: Богун лети из равнината, и пан Володийовски лети из равнината. Изведнъж се разпръснаха, молойците бягат, войниците след тях — започна се гонитба поединично. Дъхът на Заглоба замря в гърдите, очите му за малко да изскочат изпод клепачите, защото — какво вижда? Ето пан Володийовски е вече зад гърба на Богун, както хрътка след дива свиня, бунтовникът обръща глава, насочва сабя!…
— Бият се! — викна Заглоба.
Още миг и Богун пада заедно с коня, а пан Володийовски го прегазва и полита подир другите.
Но Богун е жив, защото скача от земята и побягва към скалите, обраснали с храсталаци.
— Дръж го! Дръж го! — реве Заглоба. — Това е Богун!
Внезапно нова дружина молойци, които чак до тоя миг са се промъквали скришом от другата страна на скалите, открити сега, политат да търсят нов път за бягство. Подир тях, на разстояние стотина метра, се носят войниците на Володийовски. Групата молойци настига Богун, обгражда го, грабва го и го отвлича със себе си. Най-сетне тя се загубва по завоите на дола, а подир нея изчезват и войниците.
На двора зацари тишина и пустош, защото и войниците на пан Заглоба, освободени от Володийовски, скочиха на оставените от молойците коне и полетяха заедно с другите подир разпръснатия неприятел.
Пан Заглоба спусна стълбата, слезе от горе и като излезе от обора навън, каза:
— Свободен съм…
След тия думи той се заоглежда наоколо. На двора лежаха множество запорожки и петнайсетина войнишки трупа. Шляхтичът вървеше бавно между тях и се взираше внимателно във всекиго, накрая приклекна над един.
След малко стана с тенекиена манерка в ръка.
— Пълна — измърмори той.
И като я долепи до устата си, отметна глава назад.
— Не е лоша.
Отново се огледа наоколо и отново повтори, но вече с много по-бодър глас:
— Свободен съм.
След това тръгва към къщата, на прага видя трупа на стария бъчвар, когото молойците бяха убили, и изчезна вътре. Когато излезе, на кръста му, над оплесканата с тор дреха, светеше поясът на Богун, богато обшит със злато, а на пояса — нож с голям рубин на дръжката.
— Бог възнагради храбростта — мърмореше той, — защото и кесията е доста пълна. Ах, разбойникът му гаден! Надявам се, че няма да се измъкне! Но тоя малък палавник — пала го палила! Люта оса бил. Знаех, че е добър боец, но така да нагъне Богун като пършива кобила — това не очаквах. Как е възможно в толкова малко тяло да има такава смелост и сила! Богун би могъл да го носи в пояса си на верижка като джобно ножче. Господ да му е на помощ! Надали е познавал Богун, иначе щеше да го довърши. Тю! Как мирише тук на барут, чак в ноздрите люти! Ама и аз се отървах от такава беда, в каквато още не бях попадал! Слава тебе, Господи!… Бре, бре, но така да гони Богун! Трябва още да проуча тоя Володийовски, сигурно дявол се крие в него.
Като говореше така, пан Заглоба седна на прага на обора и зачака.
В това време далече в равнината се появиха войниците, които се връщаха от погрома, а начело яздеше Володийовски. При вида на Заглоба той се понесе по-бързо, после скочи от коня и тръгна към него.
— Тебе ли виждам, ваша милост? — питаше той отдалече.
— Мене в собствената ми особа — каза пак Заглоба. — Да те възнагради Бог, ваша милост, че дойде на помощ.
— Слава Богу, че навреме — отговори малкият рицар, като стискаше радостно ръката на пан Заглоба.
— Но откъде разбра, ваша милост, за опресията46, в която се намирах тук?