През стъклото на каретата си князът гледаше с тъга тая навалица от рицари, войници и шляхтичи, богатството и разкоша в облеклото им и мислеше каква сила би могла да се създаде с тях — колко войска да се организира. Защо тая Жечпосполита — толкова силна, многолюдна и богата, препълнена с храбри рицари, е същевременно толкова хилава, та не може да се справи с Хмелницки и с дивата татарска сган? Защо? На стотиците хиляди бойци на Хмелницки тя може да противопостави също стотици хиляди, ако тая шляхта, тия войници, тия богатства и изобилие, тия полкове и хоронгви биха поискали така да служат на обществените интереси, както служат на личните си. „Загива добродетелта в Жечпосполита! — мислеше князът. — И грамадното тяло започва да се разлага, някогашното мъжество изчезва и войската, и шляхтата предпочитат приятната почивка пред военните усилия!“ Князът имаше донякъде право, но за недостатъците в Жечпосполита мислеше само като боец и вожд, който би искал да превърне във войници всички хора и да ги поведе срещу неприятеля. Храброст можеше да се намери и се намери, когато наскоро след това стократно по-големи войни заплашиха Жечпосполита. На нея й липсваше нещо повече, което князът воин не забелязваше в тоя момент, обаче го виждаше неговият неприятел, коронният канцлер, по-опитен от Йереми държавник.
Но ето че в сивосинкавата далечина заблестяха островърхите кули на Варшава, та мислите на княза се разсеяха и той незабавно издаде заповеди, с които дежурният офицер веднага отиде при Володийовски, командващ ескорта. Поради тия заповеди пан Михал се откъсна от каляската на Ануша, край която яздеше досега, и полетя към оставащите доста назад хоронгви, за да изправи редиците им и да ги поведе нататък в строй. Но едва се отдалечи на двайсетина крачки и чу, че някой бърза подир него. Огледа се: беше пан Харламп, ротмистърът от леката кавалерия на вилненския воевода, обожател на Ануша.
Володийовски спря коня си, защото веднага разбра, че навярно ще се стигне до някое спречкване, а той си умираше за такива неща. Пан Харламп се изравни с него, без да каже нещо, само сумтеше и мърдаше сърдито мустаци: явно беше, че търси думи; най-сетне заговори:
— Здравей, здравей, пане драгун!
— Здравей, пане ординарец!
— Как смееш, ваша милост, да ме наричаш ординарец, мене, офицера и ротмистъра, а? — попита пан Харламп, като скърцаше със зъби.
Пан Володийовски започна да подхвърля бойната секирка, която държеше в ръка, уж съсредоточил цялото си внимание само в това, да я лови за дръжката след всяко превъртане — и отговори сякаш неволно:
— Защото по петлицата не мога да позная чина ти.
— Ти, ваша милост, обиждаш цялото съсловие, за което не си достоен.
— Защо? — попита Володийовски, уж без да разбира.
— Защото служиш в чуждестранна част.
— Успокой се, ваша милост — каза пан Михал, — при все че служа при драгуните, аз все пак съм полски офицер, и то не от лека, а от бронирана част на воеводата — затова можеш да говориш с мене като с равен, ако не с по-горен63.
Пан Харламп се постресна малко, като разбра, че има работа не с обикновена личност, но все пак не престана да скърца със зъби, защото хладнокръвието на пан Михал го ядоса още повече — и той каза:
— Как смееш, ваша милост, да ми мътиш водата?
— Ех, виждам, ваша милост, че си търсиш кавга.
— Може и да търся и ще ти кажа още (тук пан Харламп се наведе до ухото на пан Михал и довърши по-тихо), че ще ти отрежа ушите, ако ми мътиш водата при панна Ана.
Пан Володийовски отново започна много внимателно да подхвърля секирката, сякаш сега бе време тъкмо за такава забава, и се обади с помирителен тон:
— Ей, благодетелю, разреши ми да поживея още — остави ме на мира!
— О, не! Дума да не става! Няма да ми се измъкнеш! — каза пан Харламп и хвана малкия рицар за ръкава.
— Но аз не се измъквам — каза меко пан Михал, — само че сега съм на служба и отивам да изпълня заповед на княза, моя господар. Затова ми пусни ръкава, ваша милост, пусни го, моля те, иначе какво да правя аз, бедният… освен да те цапна с тая секирка по чутурата и да те сваля от коня.
63
Офицер от бронирана част не е могъл да бъде подчинен дори на генерал от чуждестранна част; дори напротив — често пъти такъв генерал се е намирал под командването на полския офицер; за да се избегне това, генералите и офицерите от чуждестранните полкове са се стремели да бъдат едновременно и полски офицери. Такъв офицер е бил и пан Володийовски. — Б.а.