Тук покорният отначало глас на Володийовски изсъска така ядно, че пан Харламп погледна с неволно удивление малкия рицар и пусна ръкава.
— О, все едно! — рече той. — Във Варшава ще ми дадеш удовлетворение, аз ще те намеря!
— Няма да се крия, но как ще се бием във Варшава? Бъди любезен да ми кажеш, ваша милост! Никога през живота си не съм бил там, прост войник съм, но съм чувал за маршалския съд, който за вадене на сабя под носа на краля или на интеррекса64 наказва със смърт.
— Вижда се, че не си бил във Варшава и че си простак, щом се страхуваш от маршалския съд и не знаеш, че през време на междуцарствие съди каптурът65, с които работата е по-лесна, а пък заради ушите на ваша милост няма да ми вземат главата, бъди сигурен.
— Благодаря за урока и често ще моля ваша милост за разяснения, защото виждам, че си човек опитен и учен, а аз, понеже съм учил само в долните класове, едва мога да съгласувам adiectivum cum substantivo66 и ако — пази Боже — бих поискал да нарека ваша милост глупав, зная само, че ще кажа stultus, а не stulta, нито stultum67.
Тук пан Володийовски отново заподхвърля секирката, а пан Харламп чак се смая, после кръв нахлу в лицето му и той извади сабята от ножницата, но в същия миг и малкият рицар пъхна секирката под коляното си и сабята му светна във въздуха. Някое време те се гледаха като два глигана с разширени ноздри и с пламък в очите — но пан Харламп пръв съобрази, че ще си има работа със самия воевода, ако нападне негов офицер, пратен да предаде заповед — и затова пръв прибра сабята.
— О, аз ще те намеря, синковецо! — каза той.
— Ще ме намериш, ще ме намериш, кратуно! — каза малкият рицар. И се разделиха — единият тръгна към своята кавалкада, а другият към хоронгвите, които през това време се бяха приближили значително, та пред кълбата прах вече долиташе тропот на копита по твърдия път. Пан Михал веднага възстанови желания ред в частите на конницата и пехотата и тръгна начело. След малко към него се присъедини пан Заглоба.
— Какво искаше от тебе онова морско плашило? — попита той Володийовски.
— Пан Харламп ли?… А, нищо, извика ме на дуел.
— И таз добра! — рече Заглоба. — Цял ще те прониже с носа си! Внимавай, пане Михал, когато се биете, да не отсечеш най-големия нос в Жечпосполита, че за него ще трябва да насипваме отделна могила. Блазе му на вилненския воевода! Другите трябва да пращат разезди, за да търсят неприятеля, а тоя отдалеко ще го надуши. Но за какво те извика на дуел!
— Задето яздех край каляската на панна Ана Борзобогата.
— О, трябваше да му кажеш да отиде в Замошч при пан Лонгинус. Той щеше да му даде да се разбере. Лошо е случил тоя тиквар и явно късметът му е по-малък от носа.
— Не му споменах нищо за пан Подбипента — каза Володийовски, — че може наистина да ме остави на мира. А аз напук ще почна още повече да флиртувам с Ануша, пък искам и да си имам забавление. Какво друго ще правим във Варшава?
— Ще намерим, ще намерим, пане Михал! — рече Заглоба, като мигаше с очи. — На младини като депутат за екзакция68 от страна на хоронгвата, в която служех, пътувах по цялата страна, но никъде не съм си изкарвал така, както във Варшава.
— Значи казваш, ваша милост, че не е като у нас, в Задднеприето?
— О, дума да не става!
— Много съм любопитен — каза пан Михал. А след малко добави: — Но на тоя тиквар ще му подрежа мустаците, защото са много дълги!
Четиридесет и четвърта глава
Минаха няколко седмици. Все повече шляхтичи прииждаха за избора. Населението в града се увеличи десетократно, защото заедно с многото шляхтичи прииждаха хиляди търговци и сергиджии от цял свят, като се почне от далечна Персия и се свърши със задморска Англия. Във Воля69 построиха дървена барака за заседанията на сената, а наоколо вече се белееха хиляди шатри, които покриха изцяло просторните ливади. Никой още не можеше да каже кой от двамата кандидати: принц Кажимеж, кардиналът или Карол Фердинанд, плоцки епископ — ще бъде избран. От двете страни се полагаха големи грижи и усилия. Разпространени бяха хиляди хвърчащи листове, в които се описваха качествата и недостатъците на кандидатите; и двамата имаха многобройни и влиятелни привърженици. Както се знае, на страната на Карол беше княз Йереми, който беше много опасен за противниците, понеже бе много вероятно да увлече подире си влюбената в него шляхта, от която в края на краищата зависеше всичко. Но и на Кажимеж не липсваха сили. На негова страна бяха всички, които държаха върховната власт, поддържаше го влиятелният канцлер, на негова страна изглежда клонеше и примасът, зад него заставаха повечето магнати, всеки от които имаше множество свои хора, а между тия магнати беше и княз Доминик Заславски-Острогски, сандомежки воевода, след поражението при Пилавци наистина много компрометиран и почти заплашен със съд, но все пак най-влиятелен в цялата Жечпосполита, дори в цяла Европа, който можеше всеки момент да хвърли върху везните в полза на своя кандидат несметните си богатства.
65
Колективна върховна власт от държавни сановници, отговаря на съвременните регентства. — Б.пр.