— Пане Михал — прошепна Заглоба, — по служба пътуваш!
— Помня — измърмори Володийовски.
— Извиквам те на дуел! — крещеше Харламп. — Ваша милост панове, обещах на тоя голобрад хлапак, че ще му отрежа ушите — и да не съм Харламп, ако не ги отрежа и двете, да не съм Харламп! Бъдете свидетели, ваша милост панове, а ти, хлапако, застани за дуел!
— Не мога, кълна се в Бога, че не мога! — каза Володийовски. — Дай ми, ваша милост, поне още няколко дни.
— Как така не можеш? Уплаши ли се? Ако още в тоя миг не застанеш, ще те набия с тъпото на сабята си така, че да си спомниш и дядо си, и баба си. Ах, ти, бръмбар такъв! Ах, ти, стършел отровен! Можеш да си тикаш гагата, където не трябва, можеш да досаждаш, можеш да хапеш с език, а за сабята те няма!
Тук се намеси пан Заглоба.
— Струва ми се, че ваша милост си оглупял — каза той на Харламп, — и гледай да не би тоя бръмбар наистина да те ухапе, че тогава никакъв мехлем няма да ти помогне. Дявол да го вземе, не виждаш ли, че тоя офицер пътува по служба? Погледни тая кола с парите, които караме за полка, и разбери, дявол да го вземе, че щом охранява съкровище, тоя офицер не разполага със себе си и не може да се бие с тебе. Който не разбира това, той е глупак, а не войник! Ние служим при руския воевода и сме се били с по-големи от ваша милост, но днес не можем, а което се отлага, няма да избяга.
— Вярно е, щом пътуват с пари, не могат да се дуелират — каза един от другарите на Харламп.
— Какво ме интересуват техните пари! — викна невъздържаният пан Харламп. — Нека излезе на дуел, иначе почвам да бия.
— Днес няма да се дуелирам, но давам честна дума — каза пан Михал, — че след три или четири дни ще се явя където искате, след като уредя възложените ми служебни работи. А ако ваша милост панове не се задоволите с това ми обещание, ще заповядам на войниците си да стрелят, защото ще сметна, че имам работа с разбойници, а не с шляхта и войници. И така, избирайте, дявол да го вземе, тъй като нямам време да стоя тук!
Като чуха това, драгуните от ескорта веднага насочиха мускетите си към нападателите. И изглежда, че това движение, както и решителните думи на пан Михал направиха впечатление на другарите на пан Харламп.
— По-добре отстъпи — почнаха те да го увещават. — Сам си войник и знаеш какво е служба, а пък сигурно е, че ще получиш удовлетворение, защото този е смел човек, както всички от руските хоронгви… Овладей се, щом те молим.
Пан Харламп се подърпа още малко, но най-сетне разбра, че или ще разсърди другарите си, или ще ги изложи на несигурна битка с драгуните, затова се обърна към Володийовски и каза:
— Даваш ли честна дума, че ще се явиш?
— Сам ще те потърся, най-малкото защото два пъти ме питаш за такова нещо… Ще се явя след четири дни, днес е сряда, нека бъде в събота следобед, в два часа… Избирай мястото.
— Тук, в Бабици, има много гости — каза Харламп. — Може да се явят някакви impedimenta73. Нека бъде в Липков, то е наблизо. Там е по-спокойно и за мене не е далеко, нашите квартири са в Бабици.
— Но вие толкова многобройна компания ли ще бъдете както днес? — попита предвидливият Заглоба.
— О, няма нужда! — каза Харламп. — Ще дойдем само аз и пановете Шелицки, мои роднини… Ваша милост панове, spero, че също ще дойдете без драгуни.
— Може би у вас се дуелират в присъствието на цяла войска — каза пан Михал. — При нас няма такава мода.
— Значи след четири дни, в събота, в Липков? — каза Харламп. — Ще се намерим пред кръчмата, а сега сбогом!
— Сбогом! — казаха Володийовски и Заглоба. Противниците се разотидоха спокойно. Пан Михал се радваше на очакваната забава и си обещаваше да подари на пан Лонгинус отрязаните мустаци на пятигореца. Затова пътуваше с добро настроение за Заборов, където свари и престолонаследника Кажимеж, дошъл там на лов. Но пан Михал видя само отдалече бъдещия господар, тъй като бързаше. За два дни той уреди работата, огледа конете, заплати на пан Тшасковски, върна се във Варшава и в определеното време, дори един час по-рано, се намери в Липков заедно със Заглоба и пан Кушел, когото покани за втори секундант.
Щом пристигнаха пред кръчмата, съдържател на която беше един евреин, те влязоха вътре, за да си поизплакнат гърлата с медовина, и на чаша убиваха времето в разговор.
— Чифутино, а тукашният пан в имението ли си е? — попита Заглоба кръчмаря.
— Панът е в града.
— Много ли шляхта има сега в Липков?
— У нас е пусто. Само един пан е отседнал тук и си седи в стаята. Богат пан, със слуги и коне.