— Да не ти е уроки, ваша милост, как можа да насечеш така тоя великан! А и сабята знаеше да върти той.
— Не съм и очаквал, че той може да е такъв фехтовач! Къде ли се е научил така?
Тук всеобщото внимание отново се насочи към падналия Богун, когото Елиашенко през това време беше обърнал с лице нагоре и с плач търсеше в него признаци на живот. Лицето на Богун не можеше да се познае, защото беше покрито със съсирена кръв, която бе изтекла от раните по главата и се бе втвърдила веднага от студения въздух. Ризата на гърдите му също беше цяла в кръв, но той още даваше признаци на живот. Явно беше в предсмъртни гърчове, краката му трепереха, а пръстите му се бяха изкривили като птичи нокти и дращеха пясъка. Заглоба погледна и махна с ръка.
— Стига му! — каза той. — Сбогува се със света.
— Ай! — рече единият от братята Шелицки, като погледна тялото. — Той е вече труп.
— О, почти е разсечен на две.
— Той беше необикновен рицар — измърмори Володийовски, като клатеше глава.
— Знам го аз добре — добави Заглоба.
В това време Елиашенко искаше да вдигне и отнесе злочестия атаман, но понеже беше доста слаб човек и на години, а Богун спадаше почти към великаните — не можеше. До кръчмата имаше няколко хвърлея, а Богун всеки миг можеше да свърши; като видя това, есаулът се обърна към шляхтичите.
— Панове! — викна той, сключил ръце като за молитва. — В името на Спасителя, на Светая пречистая, помогнете! Не го оставяйте да загине тук като куче. Аз съм стар, няма да мога, а хората са далече…
Шляхтичите се спогледаха. Настървеността към Богун беше вече изчезнала от сърцата на всички.
— Разбира се, че не бива да го оставяме тук като псе — измърмори пръв Заглоба. — Щом се дуелирахме с него, значи, че за нас той не е селяк, а войник, който има право на такава помощ. Кой ще го понесе заедно с мене, панове?
— Аз — каза Володийовски.
— Вдигнете го тогава върху моето наметало — добави Харламп. След малко Богун вече лежеше върху наметалото, чиито краища хванаха Заглоба, Володийовски, Кушел и Елиашенко — и цялата група заедно с Харламп и пановете Шелицки тръгна с бавна крачка към кръчмата.
— Корава душа — рече Заглоба, — още мърда. Боже мой, ако някой ми беше казал, че ще бъда негова бавачка и ще го нося така, щях да помисля, че се подиграва с мене. Твърде чувствително сърце имам, сам зная това, но няма как! На всичко отгоре и раните му ще превържа. Надявам се, че на тоя свят повече няма да се срещнем, нека ме споменава с добро на оня.
— Значи ти, ваша милост, мислиш, че той в никакъв случай няма да оживее? — попита Харламп.
— Той ли? Пукнат грош не бих дал за живота му. Така му е било писано и не е могъл да се отърве, защото, дори да беше надвил на Володийовски, от моите ръце нямаше да избяга. Но съм доволен, че стана така, защото и без това крещят срещу мене, че съм бил голям, безмилостен мъжеубиец. Но какво мога да сторя аз, като ми се изпречва на пътя. На пан Дунчевски трябваше да платя петстотин злоти басарунек77, а ваша милост панове знаете, че имотите в Рус сега не носят никаква интрата78.
— Вярно, ваша милост панове, че там са ви ограбили и са опустошили всичко! — каза Харламп.
— Ох, че тежък е тоя молоец! — продължаваше Заглоба. — Чак се запъхтях! Че ни ограбиха, ограбиха ни, но се надявам, че сеймът ще измисли някаква помощ — иначе ще пукнем от глад. Ех, че тежи! Гледайте, ваша милост панове, отново започва да кърви. Пане Харламп, я отскочи, ваша милост, до кръчмата и кажи на евреина да смачка хляб с паяжина. Това няма да помогне много на тоя покойник, но превръзката е християнско дело и по-леко ще умре. По-бързо, пане Харламп!
Пан Харламп избърза напред и когато най-сетне внесоха атамана в кръчмата, Заглоба веднага се залови да го превързва с голяма вещина и умение. Спря кръвта, изпозалепи раните, а след това се обърна към Елиашенко.
— А ти, дядка, не ни трябваш тук — каза той. — Заминавай по-скоро за Заборов и там моли да те пуснат пред величеството, комуто предай писмото и разкажи каквото видя — всичко, както си беше. Ако излъжеш нещо, ще узная, защото съм доверен човек на престолонаследника, и ще ти извия врата. Поздрави и Хмелницки от мене — той ме познава и обича. Ние ще направим достойно погребение на твоя атаман, а ти си върши работата, не се мотай насам-натам, да не те претрепят някъде, преди да си обяснил кой си. Бъди здрав! И тръгвай, тръгвай!
— Позволете ми, пане, да остана поне докато изстине.