Войчех Мясковски, лвовски дворцов домоуправител, стана от пейката, ослуша се до засипания със сняг прозорец и каза:
— Струва ми се, че по Божия милост ще доживеем до утре.
— Може пък и Хмелницки да изпрати по-многоброен ескорт, че с тоя няма да стигнем — рече пан Шмляровски.
Пан Желински, брацлавски подчаши, се усмихна горчиво:
— Кой би казал, че сме комисари за мир!
— Аз много пъти съм бил пратеник при татарите — каза пан новгородският хоронжи, — но такова пратеничество не съм имал никога през живота си. В наше лице Жечпосполита понася повече унижения, отколкото понесе при Корсун и Пилавци. Затова ви казвам, ваша милост панове: да се връщаме, няма защо изобщо да мислим за преговори.
— Да се връщаме — повтори като ехо пан Бжозовски, киевски кастелан. — Щом не може да има мир, нека бъде война.
Кишел повдигна клепачи и впи стъклен поглед в кастелана.
— Жълти води, Корсун, Пилавци! — каза той глухо.
И млъкна, а след него млъкнаха всички — само пан Кулчински, киевски ковчежник, започна високо да чете молитва, а пан ловчи86 Кшетовски се хвана с две ръце за главата и заповтаря:
— Какви времена! Какви времена! Боже, смили се над нас!
В тоя миг вратата се отвори и Бришовски, капитан на драгуните на познанския епископ, командир на конвоя, влезе в стаята.
— Ясновелможни воеводо — рече той, — някакъв казак желае да се види с комисарите.
— Добре — отговори Кишел, — а тълпата разотиде ли се вече?
— Разотиде се. Заявиха, че утре пак ще дойдат.
— Много ли напираха?
— Страхотно, но казаците на Донец убиха петнайсетина от тях. Заканваха се, че утре ще ни изгорят.
— Добре, нека влезе казакът.
След минутка вратата се отвори и някаква висока чернобрада фигура се изправи на прага.
— Кой си ти? — попита Кишел.
— Ян Скшетуски, хусарски поручик на княза руски воевода.
Кастелан Бжозовски, пан Кулчински и ловчи Кшетовски скочиха от пейките. През последната година всички те бяха воювали заедно с княза при Махновка и Константинов и познаваха отлично пан Ян. Кшетовски му беше и роднина по сватовство.
— Вярно! Вярно! Това е пан Скшетуски! — повтаряха те.
— Какво правиш тук и как стигна до нас? — попита Кшетовски, като го прегръщаше.
— Преоблечен като селянин, както виждате — каза Скшетуски.
— Ваша милост воеводо — извика кастелан Бжозовски, — ами че това е най-изтъкнатият рицар от хоронгвите на руския воевода, славен в цялата войска.
— Приветствам го от сърце — каза Кишел — и виждам, че трябва да е много смел кавалер, щом се е промъкнал до нас.
После се обърна към Скшетуски:
— Какво искаш от нас?
— Да ми позволите, ваша милост панове, да вървя с вас.
— Отиваш на вълка в устата, но щом е такова желанието на ваша милост, ние не можем да възразим.
Скшетуски се поклони мълчаливо. Кишел го гледаше учуден.
Суровото лице на младия рицар му направи впечатление със своята сериозност и измъчен израз.
— Кажи ми, ваша милост — рече брацлавският воевода, — какви причини те тикат към оня пъкъл, в който никой не отива доброволно?
— Нещастието, ясновелможни воеводо.
— Не трябваше да питам — каза Кишел. — Навярно си загубил някой близък и отиваш там да го търсиш?
— Тъй вярно.
— Отдавна ли се случи това?
— Миналата пролет.
— Как така?… И ваша милост едва сега си тръгнал да търсиш? Ами че това е близо година! Какво си правил досега, ваша милост?
— Воювах под командването на руския воевода.
— Нима, ваша милост, тоя толкова сърдечен господар не е искал да ти даде пермисия?
— Аз самият не исках.
Кишел отново изгледа младия рицар, после настана мълчание, което бе прекъснато от киевския кастелан:
— Всички, които служихме с княза, знаем нещастията на тоя кавалер и не една солена капка се отрони от очите ни за тях. Това, че той предпочете, докато трае войната, да служи на отечеството, вместо да се грижи за своето добро, е още по-похвално от негова страна. То е рядък пример в днешните времена на поквара.
— Ако се окаже, че моята дума значи нещо пред Хмелницки, повярвай ми, ваша милост, че няма да я поскъпя за вашата работа — каза Кишел.
86
Дворцов чиновник, който упражнява надзор върху дивеча и организира дворцовия лов. — Б.пр.