— Изпитвам те тогава. Кой даде плика на Шернак?
Мъжът застина неподвижно, честността му беше подложена на съмнение.
— Няма как да знам. А и никога не бих се замесил.
— Даже не ти е любопитно?
— Разбира се, че не. Агнето не влиза с желание в бърлогата на вълка.
— Тревопасните имат бързи крака и добър нюх.
— И са предпазливи, майн хер. Защото вълкът е по-бърз и определено по-агресивен. Ще има само едно преследване. Последното за тревопасното.
— Какво имаше в плика?
— Казах ти, не съм го отварял.
— Но знаеш какво е имало вътре.
— Пари, доколкото ми е известно.
— Доколкото ти е известно?
— Точно така. Пари. Много пари. Ако е имало някакво несъответствие, то няма нищо общо с мен. А сега, моля те, умолявам те. Махни се оттук!
— Един последен въпрос.
— Каквото и да е. Само се махни.
— За какво бяха парите?
Дебелият мъж се вторачи в Борн, дишането му стана неравномерно, по челото му изби пот.
— Вие искате невъзможното от мен, майн хер, но аз няма да ви изоставя. Наречете го смелост на нищожното тревопасно, оцеляло по чудо. Всеки ден чета вестници. На три езика. Преди шест месеца бе убит човек. За смъртта му беше съобщено на първа страница на всеки от тези вестници.
7.
Заобиколиха ресторанта и излязоха на Фалкенщрасе, след това завиха надясно към Лима Ке и Гросмюнстер. Льовенщрасе минаваше над реката и се намираше в западната част на града. Най-бързият начин да се стигне до нея бе да се мине по Мюнстер Бридж към Нушелерщрасе; булевардите се пресичаха, така им обясни една двойка, която току-що влизаше в „Драй Алпенхойзер“.
Мари Сен-Жак не издаваше нито звук, вкопчила се в кормилото така, както се беше вкопчила в дръжката на чантата си по време на лудницата в „Карийон“, сякаш това беше връзката й с нормалния свят. Борн я погледна и разбра.
… беше убит човек. За смъртта му беше съобщено на първа страница на всеки от тези вестници.
На Джейсън Борн му бяха платили, за да убие, и полицията в различни държави бе прехвърлила фондове чрез Интерпол, за да плати на желаещите да дадат някаква информация. За да осигури широка база за залавянето му. Което означаваше, че са били убити и други хора…
Колко хора те търсят, майн хер? И какви са те?… Те не се спират пред нищо — смъртта на съпруга или дете е нищо за тях!
Не полицията. Други.
Двете камбанарии-близнаци на Гросмюнстер израснаха на нощното небе. Уличното осветление хвърляше причудливи сенки. Джейсън се загледа в древната постройка; както и много други неща, тя му беше позната и въпреки всичко не я познаваше. Беше я виждал преди и все пак сега я виждаше за първи път.
Знам само Шернак… пликът ми беше предаден от него… Льовенщрасе. Номер 37. Познаваш го толкова добре, колкото и аз.
Наистина ли? Беше ли възможно?
Минаха по моста и се включиха в уличното движение на новия град. Улиците бяха претъпкани, коли и пешеходци се бореха за предимство на всяко кръстовище, светофарите премигваха в зелено и червено неравномерно и непредвидимо. Борн се опита да се съсредоточи върху нищо… и върху всичко. Истината добиваше очертания, форми, една от друга по-загадъчни, и всяка следваща все по-шокираща от предишната. Въобще не беше сигурен, че е способен — умствено способен — да възприеме много повече.
— Sie! Fraulein!20 Фаровете! Давате грешен мигач!
Джейсън погледна нагоре и студена болка прониза стомаха му. До тях стоеше патрулна кола и един полицай крещеше през отворения прозорец. В същия момент всичко му стана ясно… Ясно и вбесяващо. Сен-Жак беше видяла полицейската кола в страничното огледало, беше изгасила светлините и плъзнала ръката си към лоста на мигачите, превключвайки го за ляв завой. Ляв завой в улица с еднопосочно движение, със стрелки на кръстовището, които ясно сочеха задължително надясно! А един ляв завой точно пред полицейската кола можеше да доведе до най-различни последствия. Отсъствието на светлини пък до сблъсък. Щяха да ги спрат и жената щеше да е свободна да крещи.
Борн включи светлините и се пресегна през момичето, включвайки с една ръка мигача, а с другата я хвана за ръката, там където я държеше преди.
— Ще те убия, докторе — каза тихо и след това извика на полицая през отворения прозорец: — Съжалявам! Объркахме се малко! Туристи! Искаме да отидем до следващия блок!
Полицаят беше на половин метър от Мари Сен-Жак и я гледаше в лицето, явно озадачен от липсата на реакция от нейна страна.
Светофарът даде зелено.
— Карай напред. Не прави никакви глупости — каза Джейсън. После махна на полицая през прозореца: — Още веднъж съжалявам! — извика. Полицаят повдигна рамене и се обърна към колегата си, за да продължи прекъснатия разговор.