Що се отнася до Сатанизма, най-близките до него външни белези били новоезическите ритуали, провеждани в Херметичния Орден на Златната Зора на МакГрегър Мадърс и Алистър Кроули-евия по-късен Орден на Сребърната Звезда (A∴A∴ (A.’.A.’.) — Argentinum Astrum) и Ордена на Тамплиерите от Ориента (О.Т.О.)12, който параноично отрича всякаква връзка със Сатанизма, въпреки Кроулиевия самоналожен образ на Звяра от Откровението. Като изключим част от доста очарователната му поезия и повърхностните му познания за магически вехтории, когато не се катерел по планини, Кроули прекарвал по-голямата част от живота си, като позьор par excellence13 и се трудел извънредно много, за да изглежда зъл. Подобно на своя съвременник, преподобния (?) Монтегю Съмърс, Кроули явно прекарал по-голямата част от живота си, правейки си майтап с всичко, но последователите му в днешно време са някак си способни да откриват езотеричен смисъл във всяка негова дума.
Винаги успоредно текущи с тези общества са били секс-клубовете, които използват Сатанизма за основа — това продължава и до ден днешен, за което писачите от малките вестници трябва да са благодарни.
Ако Черната меса се е развила от една литературна измишльотина на Църквата до изродена комерсиална дейност, до психодрама за любители и иконоборци, до скрит довод за популярните медии… тогава къде се вмества тя в истинската природа на Сатанизма — и кой е практикувал Сатанинска магия в годините преди 1666-та?
Отговорът на тази загадка се крие в друга загадка. Дали човекът, по общо мнение считан за Сатанист, действително практикува Сатанизъм в истинския му смисъл или по-скоро от гл.т. на съставителите на мнения с благочестиви убеждения? Често се е споменавало, и то с право, че всички книги за Дявола са писани от служителите на Бога. Следователно е съвсем лесно да се разбере как посредством измислиците на богословите се е създала определена порода дяволопоклонници. Този някогашен „зъл герой“ не практикува непременно истински Сатанизъм. Нито пък е живо въплъщение на неограничената гордост или величието на Аз-а, което навлече на пост-езиче-ския свят дефиницията на църковника за злото. Той по-скоро е вторичен продукт на по-късна и по-усложнена пропаганда.
Псевдосатанистьт винаги е съумявал да се показва през цялата съвременна история заедно с неговите Черни меси с различна степен на богохулство, докато реалният Сатанист съвсем не толкова лесен за разпознаване като такъв.
Би било прекалено опростено да се каже, че всеки успяващ мъж и жена на Земята, без да знаят, са практикуващи Сатанисти, но жаждата за земен успех и произтичащата от нея реализация са несъмнено основание за обръщането на палеца на Св. Петър надолу. Ако влизането на богатия в Рая е толкова трудно, колкото опитът на камилата да премине през иглено ухо, ако любовта към парите е коренът на всяко зло — тогава трябва поне да допуснем, че най-могъщите хора на Земята са най-големите Сатанисти. Това важи за финансисти, индустриалци, папи, поети, диктатори, съставители на мнения от всяка разновидност и фелдмаршалите на световните афери.
Понякога посредством „изтичане на информация“ се оказва, че някои от загадъчните мъже или жени на Земята са се „забърквали“ в черните изкуства. Те, разбира се, се изкарани наяве като „тайнствените личности“ на историята. Имена като Распутин, Захаров, Калиостро, Розенберг и темподобни са брънки — нишки, така да се каже, които водят към истинското завещание на Сатаната… завещание, което се издига над етническите, расовите и икономическите различия и преходните идеологии. Сатанистът винаги е управлявал земята… и винаги ще я управлява, с каквото и име да бъде наричан.
Едно е сигурно: еталоните, философията и практиките, изложени на тези страници, са използвани от най-самореализиралите се и могъщи хора на Земята. В тайните помисли на всеки мъж и жена, пробуждани все пак от здрави и незамъглени умове, се крие потенциалът на Сатаниста, така както е било винаги. Знакът на Рогата ще се появи сега на мнозина, не на малцина, а Магьосникът ще застане отпред, за да получи признание.
/ЗЕМЯ/
КНИГАТА НА БЕЛИАЛ
ОВЛАДЯВАНЕТО НА ЗЕМЯТА
Най-голямата привлекателност на магията не е в нейното приложение, а в нейните езотерични криволичещи пътеки. Елементът на тайнственост, който така тежко покрива практиката на черните изкуства, е бил подхранван умишлено или поради невежество от тези, които често претендират, че са най-големите експерти по тези въпроси. Ако най-късото разстояние между две точки е правата линия, тогава утвърдените окулти-сти биха построили лабиринт между тях. Основните принципи на церемониалната магия толкова дълго са били свеждани до безкрайно класифицирани късчета от схоластичен мистицизъм, че набеденият вещер става жертвата на самото изкуство на подвеждането, което той самият би трябвало да оползотворява. Тук може да се направи аналогия със студента по приложна психология, който макар и да знае всички отговори, не може да си намери приятели.
12
Бележка на автора: „Ordo Templi Orients“ — Кроули-евата сатирична имитация на Германската секта (позволявам си да отбележа, че тази нападка по отношение на О.Т.О, не е съвсем уместна — бел. прев.) със същото име, основана първоначално през 1902 г. и практикуваща някои от принципите, изложени в тази книга. (бел. авт.)